Яна Новомир Грозева

от Яна Новомир Грозева

Откакто се помня пътувам. Споделям с близки и приятели удоволствието от сменящите се картини край пътя, зеленото, безкрайното синьо, мириса на топли скали, светещия бял сняг…. И когато дойде време да се роди дъщеря ни, като всички неопитни родители се зачудихме какво ще стане с начина ни на живот и спортовете, които практикуваме.

След раждането на Ерна вкъщи ни посети педиатър (всъщност педиатърът на таткото, Бог да поживи тази невероятна, грамотна и вдъхновяваща лекарка) и докато ни засипваше с информация за къпане, памперси, кърмене и падащи пъпчета, ние плахо попитахме:

– Кога може да заведем детето на планина, море…?
– Утре! – подсмихна се дяволито лекарката.


Помня как в този миг сякаш всички съмнения се изтърколиха от мен и приключението започна още от следващия ден. Не е спирало до днес.


Малко суха статистика – на 5 дни малкото нещо беше на първото си градинско парти в Панчерево; на 18 дни беше на първите си скали в Проходна, Карлуково; на втория месец беше на Синеморец; на третия на остров Тасос. Водили сме я къде ли не из България, безкрайни разходки из Гърция и островите, на ски и катерене в Австрия и Италия. Катерим, караме ски заедно, пътешествали сме с лодки и каяци, обикаляме красиви места и градове, правим всичко заедно в тези изпълнени с емоции 4 години.

20046862

Ерна. Снимка: личен архив

Няма да крия – пътуването с бебе или малко дете (още по-весело, ако имате и куче) невинаги е лесно. Редиш пъзели от нужни и ненужни неща в колата, научаваш се да жонглираш с резервни дрехи, храна, вода, най-любими играчки (за нас това са три плюшени кози, които са пропътували всеки километър с нас), репеленти, слънцезащитни кремове, мокрите кърпички стават естествено продължение на ръката ти. Кърмиш и преобличаш на най-невероятни места. Пазиш безценни спомени, когато детето ти вдигне 39 градуса температура в 1 часа през нощта и повръща в палатката, а навън да вали проливен дъжд … Или пък когато мислено си се молил да се появи  екзорсист, който да сложи коланите на детското столче на малък октопод, обладан от зли демони.


Но … тук идва голямото НО. Въпреки че понякога е било трудно да пътуваме с малко дете и невинаги сме успявали да правим или видим нещата, които сме искали, сега се обръщам с усмивка назад.


Палитра от шарени спомени и малко човече, което обикаля различни държави и места, и попива с цялото си същество света, който го заобикаля. С годините установих, че да пътуваш с детето е като да му направиш най-добрия подарък. Дори и след време да не помни всички места и събития, в него се изградил спомен за чудно изживяване и много силна връзка с родителите. Неусетно си възпитал любов и грижа към природата и животните, както и отношение към занимания на открито. Пътуването и природата са като наркотик и малкото усмихнато личице бързо събира играчките си в раница, застава до входната врата и пита „Сега къде отиваме?“. 

Не  мислете, че сме екстравагантно или екстремно изключение. Хората, които практикуват подобни спортове на открито,  отглеждат така децата си и са щастливи. Това е начин на живот.

Траен послевкус или защо пътуваме с бебеВижте също=>ТРАЕН ПОСЛЕВКУС ИЛИ ЗАЩО ПЪТУВАМЕ С БЕБЕ

 

Знам, че някой ден Ерна ще ни благодари за тези дни, а ние ще бъдем горди, че сме възпитали един добър човек.

За нас пътуването донесе учение как да бъдем истинско семейство, да се обичаме въпреки всичко и да се превърнем постепенно в едно съвършено цяло. Пожелавам го на всички.


Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ И ВАКАНЦИЯ=>

Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ=>

Вижте още по тема ДЕЦА 0-3=>

Коментари