Ива Петкова

от Ива Петкова

Идва момент в отношенията между партньорите, когато ни става изключително важно да докажем правотота си. В спор. Или в диалог – за по-цивилизованите и тези с по-силни (хапчета за) нерви.

И ако сте от щастливия процент хора, които общуват с партньора си на един език,  това тук не е за вас. Прочетете нещо по-смислено.

Този текст е за хората, които внезапно се оказват встъпили в брак с човек, говорещ само на източноавстралийски племенен диалект, докато вие му опонирате на чист латински. И всичко това в атмосфера на усърдно ръкомахане и тропане с крайници, което, ако се случваше между партньори, а не между хора, изгубени в превода, щеше да е чудесен танц.

И така, ако сте се познали, седнете на моята маса. Ще ви сипя едно.

Когато се стигне до дърпане на позициите, първосигнално търсим кой е прав. И нещато опират до…

Внимание.

Той прав ли е да иска спокойствие, когато ти си била цял ден в света на пясъчници, пълни с ентусиазъм и фасове, нерешими драми от типа „Ама тя изяде повече от шоколадааааа!“, анимационни чудовища с нежни имена и силна сухота в гърлото от повтаряне на „Прибери си …..(попълнете празното място по ваше усмотрение)“. Какъв беше въпросът? А, да, прав е.

А тя права ли е да иска да говори и обяснява, да търси внимание точно когато си се вместил между два епизода на ужасния анимационен канал и искаш просто да си изгледаш края на мача… Права е. И едно-две-трите ваши продължения, те също са прави да искат, искат, искат… внимание. Колко от нас остават приоритет за вниманието на партньора си, когато интересите и ежедневието така рязко ни разминават? Ако сте сред тях, седнете си. Има надежда.

Шоколад - Parentland→ Вижте също: ШОКОЛАД ПО ВРЕМЕ НА КВАНТОВ ПРЕХОД

 

Позиции.

Прав ли е той да иска нещата да станат на всяка цена и прав ли е да задава въпроса „Защо правиш така?“, „Докога ще си такъв?“. А ти знаеш, че с малко йезуитско прикоткване проблемът може да бъде изгладен и сгънат във вид, който позволява да го прибереш в гардероба. Поне тази вечер. Права ли си? Не.

А права ли си, когато спираш доскоро разумния си партньор да излива справедлив гняв върху подрастващите ви общи наследници? С което рискуваш същия гняв да намери по-удобна посока с логичното „Ти защо не ме подкрепяш?“ Да? Не? Не.


Намеси ли се трета страна, особено когато цялото ти хормонално същество те кара да защитаваш тая трета страна, дори когато ти се ще да я провесиш с рошавата главица надолу…. битката е обречена. И не защото не си прав. А защото е битка.


Ако вие успявате в такъв момент да застанете до партньора си и заедно да спрете тази битка. Ако вместо битка, успеете да завършите сцената с думи и смях, седнете си. Този текст не е за вас. Има надежда.

Чувства.

Всеки един от нас е прав. Прав и застанал на нокти срещу другия да доказва правотата си. Не знам дали печеля нещо от осъзнаването на това, но да си прав е нормално.

Аз, романтичката - Parentland→ Вижте също: АЗ, РОМАНТИЧКАТА

 

Да се опитваш да доказваш своята правота е естествено. Но да отричаш чувствата на човека до теб, чувства предизвикани от твоята „правота“, това просто не е правилно. Направил си нещо, държал си се по начин, който е, да приемем, правилен, справедлив. Но това кара партньора ти да се чувства зле.

Можеш да продължиш напред и да му докажеш, че той/тя е неблагодарен тип, който няма право на тези чувства. Можеш и ще си в правото си. Но кому е нужно?


Можеш и да седнеш до човека и да му кажеш, „Съжалявам, че се чувстваш така.“ Или „Разбирам те.“ Или „С теб съм!“


Ако можете така, ако чувствата на партньора ви успяват да изместят нуждата да сте доказано прави,  тръгвайте. Има надежда.

А за останалите, хайде,  ще ви сипя по още едно.


→ Вижте още по тема ДВОЙКАТА

→ Вижте още от категория СЕМЕЙСТВО

 

Коментари