Имам наблюдение, че най-информираните и знаещи майки, които познавам, са тези с едно дете. На тях винаги им е най-трудно, най-уморително, вещи са по всички теми, имат непоклатимо и компетентно мнение за хранене, възпитание, дори лечение.

Какво е да бъдеш майка на едно и две деца не зная, първите ми две са с година разлика. Гледах две бебета, без да са близнаци, и всяко имаше своите различни нужди, беше напълно зависимо от мен или баща си. Дълго време не различавах ден от нощ, не знаех датата и кой ден от седмицата сме. Нямам много спомени от този период, едното беше новородено, другото ходеше на ясла. Изведнъж всичко си дойде на мястото – двете проходиха, станахме приятели, аз отслабнах, върнах се на работа.


Точно тогава с мъжа ми решихме да имаме трето, той беше по-настоятелен. И както се шегуват приятели, в нашето семейство само третото е планирано – не е плод на извънредни събития или случайност, както обикновено става с най-малките.


Синът ми е най-големият. Вече на 16, добро момче, прегръщаме се тайно по коридорите у дома, никога навън, голям е. Може би има нужда да бъде по-дълго време дете, на него му се наложи да порасне бързо и да поеме повече отговорности.

Когато се роди второто дете, дъщеря ми, ходех вързана на опашка. Подстригах се късо,  и тя, тогава на 1 година и току-що проходила, не ме позна и хукна след непозната жена с дълга коса. И до ден днешен е най-независимата и самостоятелната от тримата, не демонстрира нужда да бъде обгрижвана, целувана, прегръщана, особено сега, когато е на 15 и знае и може всичко.

Най-малката е на 12. Родена много трудно, със счупена ръка, имаше повече рентгенови снимки отколкото фотографски, така се беше пошегувал детският ортопед. Късно проговори, на около 5, дотогава използваше някакъв странен език, беше кошмар и за нея, и за нас.


Тя се ядосваше, че не я разбираме, ние също. Тъй като боледуваше често, беше трудно да разбера какво я боли. Това време беше най-ужасното и най-трудното за мен, защото си мислех, че вината е моя, че не съм добра майка, защото не я разбирам. Много сълзи проляхме в този период.


Мисля, че и тогава спрях да излизам с други майки, които ми се струваше, че се справят по-добре, изглеждаха идеално – прическа, маникюр, нагласени. Заради онзи период и до ден днешен трудно общувам с перфектно изглеждащи хора.

Често е трудно с три деца, например когато резервираме хотел за почивка, апартаментите са за 4-членно семейство максимум. Обикновено взимаме две стаи, за да се чувстват всички комфортно. Предпочитаме да ходим някъде, където преобладават чужденците, за тях е напълно нормално в семейство да има повече деца, дори и да не е, са по-толерантни от нас и не се чувствам като бяла врана. От години посещаваме хотел на нашето Черноморие, основно с клиенти чехи, там съм сред свои, възпитавам се и на търпение спрямо собствените си деца.

Вижте още: Майка на четири

Това всичко не би било могло да се случи , ако нямах абсолютната и безусловна подкрепа на съпруга ми и моите родители. Решенията бяха взимани заедно и с пълно единомислие между нас двамата, отглеждането също беше споделено. Безкрайно обичам децата си, старая се да създам връзка между тях и чувство на взаимопомощ. Не вярвам, че те се раждат с такива умения, не са по-различни от възрастните хора. Чувствата се възпитават. Понякога си мисля, че сме като в онази басня за орела рака и щуката, но продължаваме борбата. Сигурно сме като всички семейства с деца, може би аз съм от малкото, които имат куража да си признаят, че не сме идеални. При тези думи всички ме гледат странно – както тогава, когато детето говореше на патагонски.

Още от Живка Минчева

Коментари