Катерина Георгиева

от Катерина Георгиева

Една от причините да се забавя с тази публикация е, че дълго не можех да напиша увод.

Не успявах да разкажа кой за мен е Димитър. Без да се усетя минаха месеци, и колкото повече време минаваше, толкова повече ме беше срам, че не съм публикувала текста. Нещо ми липсваше. Най-накрая реших да преработя въпросите и да го помоля да ги погледне отново.

Получих много повече, отколкото очаквах, подарил ми е най-искрените думи, които съм чела напоследък. Благодаря.

Димитър изглежда добре. Не много висок и не твърде нисък. Има отношение към външния си вид, без да прекалява. Косата му винаги е някак приятно подредена, дори когато е рошав. Не се притеснява да казва какво мисли. Не се притеснява да не мисли като всички останали. Не се притеснява и да не мисли.

Обича киното, модата, фотографията и думите.

Любим ми е.

Любим си ми, ей.


Кой живее у вас?
Живея сам.

Твоят биологичен пол е…
Мъж.

Твоята социална идентичност е…
Мъж.

Привличат те…
Мъже.

Има ли дума за това?
Гей. Хомосексуален мъж (NB! не хомосексуалист).

Как би обяснил това на едно 6-годишно дете?
Момче, което обича друго момче.

Кога разбра, че си различен?

Винаги съм знаел, още от малък. Спомням си, че докъм 5-годишна възраст обичах да обличам дрехите на мама — поли, рокли, гердани, каквото ми паднеше. Имаше нещо в нейния гардероб, което ужасно ме привличаше. Особено високите ѝ токчета от сватбата. Бяха бели, 10-сантиметрови, и от момента, в който ги обух за пръв път, се влюбих в свободата да ги нося. Изнасях кратки представления пред съседи и роднини, облечен по този начин. Обичах да танцувам, да бъда център на внимание.

Родителите ми ме оставяха да изразявам себе си и никога не са ми се карали за моите нестандартни предпочитания към облеклото. Това продължи няколко години, след което се изчерпа и не изпитвах повече нужда да обличам женски дрехи. Вероятно беше фаза, вид експериментиране с идентичността и сексуалността ми още в най-ранна детска възраст. Мисля, че душевността ми и разбирането ми за света днес са по-богати и благодарение на тази детска свобода, която имах.

Трудно ли ти беше да го осмислиш? Питам, защото забелязвам, че децата усещат интуитивно определени състояния и ситуации, но понякога им е трудно да рационализират това което се случва.

Да, беше трудно. Казах, че винаги съм знаел, че съм различен, но това беше по-скоро смътно, превербално усещане. Не разполагах с терминологията, подходящия език, за да се самоопределя като хомосексуален. Израснах през 90-те години, когато нямахме интернет, YouTube, изобщо достъп до нестандартна култура по начина, по който имаме днес.

Моят единствен досег с моите хора (или моето «племе», както обичам да казвам) беше Мадона. Открих я малко след кончината на баща ми, когато бях на 13 години. Нейната музика ми заговори на един нов език, помогна ми да се докосна до нещо в себе си, което нямах представа как да разбирам, не знаех какво да правя с него, знаех само, че беше вътре в мен. Нямах и с кого да говоря, училищните психолози тогава не притежаваха инструментариума, с който да откликнат на специфичните ми нужди. Учителите също. Съучениците надушваха различното в мен, но ме уважаваха, понеже бях отличник и лидер на класа, което повдигаше авторитета ми в очите им.


Под дъгата: Лора ParentlandВижте също: ПОД ДЪГАТА: ЛОРА=>

 


Помня, че като малък майка ми често ми казваше, че един ден ще си имам жена и деца. В тези моменти цялото ми същество се надигаше и отговорът ми неизменно беше, че никога няма да се оженя. Казвах го не заради типичния детски срам, а защото бях наясно, че съм изключен по някакъв начин от този наратив. Това вече, разбира се, не е така – в развитите западни страни бракът става достояние и за гей двойките. Да осъзнаваш, че си различен обаче, не означава да го приемаш. В моя случай този път беше много дълъг, труден, осеян с вътрешно противоборство и несигурност, нежелание да бъда различен. В гимназията дори имах един период, в който бях решил, че няма да се поддавам на хомосексуалните си наклонности, и се навивах, че съм се влюбил в поредното момиче. Това самонасилие над сексуалната ми ориентация до голямата степен забави сексуалното ми развитие и нормалното протичане на сексуалния ми живот, който започна сравнително късно — на 19 години. Борбата със себе си продължи и докъм средата на 20-те ми години, след което постепенно започнах да утвърждавам себе си — чрез много самоанализа, помощ от приятели, литература, а и благодарение на опита, който трупах междувременно. Днес съм абсолютно в мир със същността си. Смея да кажа, че се научих да се обичам такъв, какъвто съм. Тогава открих, че и хората са склонни да ме обичат повече.

Кой беше първият човек, с когото разговаря за това? Беше ли притеснен?

За първи път разговарях по темата с най-добрия ми приятел, който една вечер ми разкри съвсем наочаквано, че е гей. Познавахме се от доста време и никога не ми беше хрумвало, че може да е като мен. Казах, че бях много прикрит по онова време, говорим за късните ми гимназиални години. Когато разбрах истината за него, сякаш нещо се отприщи в мен. Той беше първият гей човек, когото срещах. Помня, че докато ми говореше онази вечер, треперех с цялото си тяло, не можех да повярвам на ушите си. Изключително благодарен съм му, че имаше смелостта да ми се разкрие. Това наложи да пренаредя представите си за него и да започна да го опознавам от нулата, за мен беше нов човек, с когото тепърва имахме да си кажем толкова много неща. Взаимоотношенията ни преминаха от посредствеността на юношеството в много по-зряла и здрава форма на приятелство.

Каква беше реакцията на родителите ти (ако си споделил с тях)?

Загубих и двамата си родители в различни периоди от живота си. Баща ми – през юношеските ми години, майка ми — наскоро. Нито един от тях не узна за мен. Бях твърде незрял, за да се разкрия пред баща ми, тогава самият аз не знаех кой съм, както вече разказах. На майка ми имах желание да кажа, но за съжаление, както често се случва в живота, тя се разболя тежко и не ми остана време да ѝ го споделя. Исках да изчакам да оздравее, но това не се случи. Не съжалявам, че не ѝ го казах, докато беше жива, защото просто не му беше дошло времето. Тя не беше в състояние да го понесе, имахме други приоритети и битки, които да водим. Моята хомосексуалност не беше на дневен ред. Въпреки това мисля, че тя дълбоко в себе си беше започнала да го усеща, да се досеща.

Разкажи ми нещо необичайно, което ти е помогнало да се почувстваш по-уверен? 

О, да, неувереността беше моя спътница допреди няколко години. Често изпадах в състояния на несигурност и нехаресване на самия себе си. В моя случай хората, които ми помогнаха, бяха личности от екрана, попкултурни икони, не толкова хора от близкото ми обръжение. Вече споменах за Мадона — трудно е да пресъздам за хетеросексуален читател значението, което тя има за един хомосексуален мъж.

Киното също беше част от моя път към себеприемането. Режисьори като Бертолучи, Пазолини, Антониони, Долан, Висконти, Озон и др. са гиганти в моя живот.


Под дъгата: Пол ParentlandВижте също: ПОД ДЪГАТА: ПОЛ=>

 


Но през последните няколко години може би човекът, който наистина отвори портите на просветлението за мен, е РуПол и неговото драг риалити. Ако не сте го гледали, пробвайте. Шоуто вече е в 10-тия си сезон, но стана световно популярно едва от няколко години. И сред феновете му се броят не само гей хора, но и много хетеросексуални. Причината е, че те учи да не се взимаш насериозно и да гледаш на живота с лекота, хумор и малка доза неприличие. Даваш си сметка, че ролите, в които сме се набутали, табутата, които сме си нахлузили, са една огромна илюзия. И тогава, когато осъзнаеш тези неща, много лесно с усмивка излизаш от матрицата.

Какво е отношението ти към половите стереотипи (напр. от момиченцата се очаква да играят с кукли, момчетата с камиони)?

Смятам, че това е наследство от патриархалния тип възпитание, който сме наследили от родителите си. И е изключително погрешен подход, който създава хора „по калъп“. В момента, в който излезем от стереотипните роли, имаме шанс да отглеждаме по-пълноценни човешки същества, които не се определят по това какво им е позволено да правят или не, а по това какви са и какво обичат да правят.

Няма «мъжки» и «женски» играчки. Има деца, които искат да играят. Оставете ги да го правят с каквото те намерят за забавно и интересно. Не ги натиквайте в стереотипа още от малки, цял живот обществото ще се опитва да го направи. Затова, дайте им мегдан да бъдат свободни, да се радват на избора си, да се забавляват.

В Щатите някои големи вериги магазини като Target вече забраняват играчките да се разделят на «мъжки» и «женски». Мисля, че това е страхотен пример за всички родители и социализиращи институции. Подканвам ви да го последвате. Позволете на децата ви да експериментират със себе си. И се научете да правите разлика между биологичен пол, социален джендър и джендър изразяване. Това са три съвсем различни неща, които са в основата на всяка личностна идентичност. Колкото повече свобода имаме да излизаме извън конвенционалните ограничения, в толкова по-справедливо и емпатично общество ще живеем.

Как изглежда в твоите очи адекватната реакция на един родител, който усеща, че детето му е различно?

Да изчака търпеливо, докато детето му е готово да му признае, че е различно. И когато го направи, да го прегърне и да му каже, че за него/нея това няма значение, най-важното е да щастливо.

Имаш ли съвет към такъв родител?

Не преследвайте и не притискайте детето си да ви каже, че е различно, преди то да е готово. Изчакайте само̀ да предприеме първата стъпка. Междувременно, подгответе се психически да посрещнете този момент със спокойствие, любов и безрезервна подкрепа. Във всички случаи бъдете отворени от самото раждане да чуете един ден детето ви да ви каже: „Мамо, тате, аз съм гей“. Това е нещо нормално и не трябва да се страхувате.

Има ли начин да се намери разликата в поведението на дете, което просто експериментира със сексуалността/идентичността си, и дете, което вече има ясно съзнание, че не се чувства комфортно в социалната си роля?

Няма начин и не трябва да правите прибързани заключения, преди детето да дойде и да ви каже само какво се случва с него. Оставете го да експериментира, само така можете да се надявате, че ще отгледате човек с богато въображение и широко скроена душевност, независимо от сексуалната му ориентация. Ако е просто мимолетна фаза, тя ще отмине от само себе си, без вие да трябва да правите каквото и да било. Ако ли не, тогава отдайте безрезервно любовта и подкрепата си на детето. Не забравяйте, че независимо как се самоопределя, то остава същия човек, който сте създали.

Има хора, които смятат, че хомосексуалността е мода. Срещал ли си хора, които са гей, само защото търсят внимание? Какъв е твоят отговор в такива ситуации? 

Да, има хора, които смятат, че да си гей е мода. И на тях мога да кажа само едно – хомосексуалността не е мода, няма такова нещо. Това е човешка същност, от която не можеш да избягаш и която не можеш да избираш. Това не е нова колекция дрехи, с която заменяш старата, за да си готин.

Не съм срещал гей хора, които да са гей само заради вниманието. Съмнявам се, че има такива. Или ако има, те по-скоро са объркани и несигурни в сексуалността си, ще им се да вярват, че е просто фаза, през която преминават. Бъдете търпеливи с тях, те сами ще стигнат рано или късно до истината за себе си. Но не, хомосексуалността не може да е мода.

Как хора, които не са в хетеросексуална двойка, могат да станат родители в България?

Със сигурност не и по легален път. Законовата уредба в България по никакъв начин не предвижда и не регулира ЛГБТИ родителството. Въпреки това гей хората дори и у нас могат да имат деца по други пътища. Чувал съм за случаи, в които гей мъж има дете от най-добрата си приятелка, други, в които се жени, за да има легално семейство и признати от закона деца и пр., но ще се съгласите, че в този случай прави огромна жертва с личния си живот.

В последно време се появи една нова форма на родителство, наречена ко-родителство, при която една гей двойка мъже решава да има деца и да ги отглежда с гей двойка жени. Конфигурациите на родителите може да са най-различни, дори има мобилни приложения за търсене на подобни партньори (като Just A Baby), но въпросителните — и морални, и законови, и чисто човешки — около тази форма на родителство все още се дебатират.

За осиновявяне на деца от гей двойки в България не може да се говори, тотално забранено е от закона. Това трябва да се промени, понеже не само много деца остават без родителска грижа, но и много гей двойки имат желанието, финансите и емоционалната зрялост да отгледат осиновено дете.


Под дъгата: Сам и Оли - ParentlandВижте също: ПОД ДЪГАТА: САМ И ОЛИ=>

 


С какви трудности се сблъскват ЛГБТИ родителите в България?

Най-вече с неразбиране и отхвърляне от мнозинството от обществото. Сблъскват се и с тотално враждебна законодателна система, която не ги защитава по никакъв начин — нито като родители, нито като граждани (въпреки че си плащат редовно данъците), нито като деца, нито като двойки. В лицето на закона, ако си хомосексуален, нямаш никакви права. Положението е доста тежко и е време да го променим.

Как е по света?

Някъде е доста по-добре, другаде е доста по-зле.

Имаш ли дете?

Не.

Искаш ли да имаш?

Да, искам. Даже повече от едно.

Винаги ли си искал да бъдеш родител?

Не, допреди няколко години това не ми беше приоритет. Но в последно време започнах да го искам.

Препоръчай ни книга, филм или друга медия, които ти се струват адекватни по темата.

Малко са наистина. ЛГБТИ родителството не е много добре представено в медиите. Но ето няколко филма, които могат да ви вдъхновят по темата: «Приключенията на Присила — кралицата на пустинята»; «Клетка за птици»; «Почти идеално»; «Shelter»; «Трансамерика». Приятно гледане!

Имаш ли нещо за деклариране?

Не. Декларирал съм всичко 🙂


Вижте още от КАТЕРИНА ГЕОРГИЕВА=>

Вижте още по тема ЛГБТИ=>

Вижте още от  ПОД ДЪГАТА=>

 

 

Коментари