Катерина Георгиева

от Катерина Георгиева

Джой е „средното“ ѝ име. От години се опитвам да я убедя да ми каже рожденото си, но ми отказва. Казва само, че е класическо английско име, с ужасно съкращение и го знаят само родителите и сестра ѝ.

Джой е всичко друго, но не и женствена. Походката и подхожда на 17 годишен хлапак, косата и стърчи във всички посоки, издължено лице с изпити черти и без грим. Когато разговаряте с нея се сблъсквате с хладен рационализъм и хапливо чувство за хумор. Бяхме екип цяла зима, работехме денонощно, изкарахме добри пари, спорехме, забавлявахме се, слушахме музика и изпихме огромно количество чай. С мляко без захар.

Сега се харесваме повече от тогава. Аз останах във Вербие, а тя се върна в Англия и си намери прекрасна партньорка. Сега заедно обикалят с колела, като направиха един от най-впечатляващите веломаршрути в света, Great Divide Route – 4007 км от Канада до Ню Мексико в САЩ. Следя пътешествията им с интерес.

Ето ги и тях:

Кой живее у вас?
Аз, партньорката ми и наша приятелка.

Каква е твоята социална идентичност?
Гей. Не харесам термина лесбийка.

Как би обяснил това на едно 6-годишно дете?
Много е просто. Около това дете сигурно има много двойки мъж и жена, които се обичат. Ще му кажа, че Елуиз и аз се обичаме по същия начин. Ако в живота му има други гей двойки бих ги споменала, както и познати образи от телевизията и киното. Еднополовите двойки са изключително нормални в наши дни и наоколо има толкова много примери, които децата виждат. Бих обяснила, че двойки жени са по-малко срещани от двойки мъже, но е също така нормално хора от един пол да живеят заедно.

Кога разбра, че си различна?
Винаги съм била мъжкарана като дете и предпочитах да си играя с момчетата вместо с момичетата. Игрите и интересите на момичетата не ме вълнуваха. Като тинейджър (14-15 г., предполагам) започнах да се вълнувам от появилите се по това време образи на гей момичета в различни телевизионни продукции. Тогава все още не си давах сметка защо, осъзнах, че съм гей една когато вече бях на 24.

→ Вижте също: ПОД ДЪГАТА: ЛОРА

Какво е отношението ти към половите стереотипи (напр. от момиченца се очаква да играят с кукли, момчета с камиони)?
Както споменах, това не се отнасяше за мен. Имам по-голяма сестра и у дома имаше предостатъчно „момичешки“ играчки на мое разположение. На мен те просто не ми бяха интересни, обикновено ги игнорирах или чупех. Играех си предимно с по-универсални неща – колички, Лего, електронни игри. Повечето от кварталните децата на моята възраст бяха момчета, така че си играех и с техните неща, но най вече си измисляхме някакви приключенски забавления – научно фантастични теми, катерехме се по дървета, карахме колело. Аз между другото отчаяно исках момчешко колело, но бях принудена да карам старото на сестра ми. Закачахме си изрязани кофички от кисело мляко по спиците, за да издаваме шум като мотоциклети, това предполагам е малко мъжкарско.

Под дъгата: Джой Parentland

Снимка: личен архив

Как изглежда в твоите очи адекватната реакция на един родител, който усеща, че детето му е различно? Имаш ли съвет към такъв родител?

Труден въпрос! Надявам се това да не е голям проблем за родителите, по-важното би следвало да бъде това да се грижат детето им да е щастливо, балансирано и уверено, независимо от сексуалността му. Вярвам, че много деца минават през такива периоди на експерименти (звуча като майка ми :), които не е задължително да са определящи за завършената им сексуалност. Предполагам добър родител е този, който позволява на детето си да бъде такова, каквото му се иска в дадения момент, без да го съди или да му слага етикети. Смятам, че докато съзряваме всички ние имаме нужда от това да експериментираме, за да открием истинската си същност, без някой да ни притиска в една или друга посока. Настоящето, в което живеем е чудесно, защото половете и сексуалността присъстват свободно навсякъде в медиите. Надявам се това помага на всяко едно семейство да говори неангажиращо за подобни казуси без излишна критичност. Изключвам религиозните вярвания, разбира се, там е по-сложно. Но така детето много по-лесно може да се отпусне и да говори за себе си, когато е готово за това.

Имаш ли дете?
Не.

Иска ли ти се да имаш?
Не, никога не съм искала деца.

Какви са възможностите за хора с различна ориентация да станат родители в твоята държава – Великобритания?
Вече не е трудно, има възможност за инвитро оплождане при жените и осиновяване или други алтернативи при мъжете.
Не съм сигурна, че финансиране от здравната каса или от правителството някога ще бъде лесно достъпна. На теория здравната каса има програми за подкрепа на инвитро процедури, но повечето двойки, които познавам са избрали да платят за това със собствени средства, вероятно за да избегнат дългото чакане и бюрокрация.
Въпреки че легално гей двойките имат същите права като конвенционалните, все още чувам разкази за затруднения. Една от причините са религиозните вярвания на хората или организациите, от които това зависи.

Трудно ли е за децата да експериментират с неща, смятани за привилегия на противоположния пол – дрехи, играчки, маниери?
Смятам, че това зависи от родителите и учителите на конкретното дете.


⇒ Вижте още от ПОД ДЪГАТА

⇒Вижте още статии от КАТЕРИНА ГЕОРГИЕВА

Коментари