Вероника Белчева

от Вероника Белчева

Вчера легнах на леглото до моята, в тъмната спалня, единствено таблетът ѝ светеше.

Гледаше клипчета на руски художници – как рисуват, техники, бои.

Мама рисува от момичешките си години. Това е една част от нея, за която не знам почти нищо.

Познавам я през храната, която ни готви, през семейните истории, през къщите и роднините, през моретата на Каваците, през болестите и смъртта на хора от семейството, през грижата ѝ за мен, докато растях, през плащането на сметките и домакинските неща.


За твореца в нея знам много малко.


По време на комунизма беше художник на завод. Рисуваше плакати, обяви, организираше театрални събития. Идваше в детската ми градина и рисуваше стените с дядо Мраз и аз много се гордеех. Познаваше се с  художници. Беше и жена на взискателен съпруг.

Майка ми идваше все последна да ме вземе от детската, не присъстваше на тържествата. Сега знам, че е пътувала по четири часа от и до работа, че е имала много задължения на ръцете си, но тогава виждах само отсъствието.

За рисуване за лично удоволствие не оставаше място.

Не искам да остаряваш, мамо (но няма как)

→ Вижте също:НЕ ИСКАМ ДА ОСТАРЯВАШ, МАМО (НО НЯМА КАК)

 

 

Сега няма пътувания по четири часа, няма куп деца за гледане и домакинство за въртене, вече и ние ѝ купуваме бои. От известно време я навивам да рисува цветя и да ги продава, бива я в цветята много. Докато снощи ми показваше клипчета на техники за сюрреалисти я питах какво стана с тая идея с продаването.

Не ѝ се занимава.

Не иска да продава.

Не иска да подлага любимите си занимания на външна оценка, не иска да се харесва на всички, не сега.


А какво иска? “Да развивам потенциала си като художник.”


Умълчах се, усмихнах се.

Разбрах още за Соня, която на 64 е много повече от родител.

И аз съм много повече от дъщеря, от момиченцето, което чакаше майка си последно пред стълбите на детската градина с изнервените госпожи.

Соня е потенциал за развиване – художник, градинар, експериментален готвач, разбойник, хубава жена и тайнствен Козирог.

Кери Иган завършва книгата си За живота с „Обещай си… че животът ти ще е великолепен, независимо какво се случва.“

Не е късно да извадим четките, независимо от цялата комплексност на това, което ни се е случило.
Мама понякога рисува живот, който много ми харесва.

 


⇒ Вижте още от ВЕРОНИКА БЕЛЧЕВА

⇒ Вижте още по тема МОИТЕ РОДИТЕЛИ

⇒ Вижте още по тема МОЕТО ДЕТСТВО

Коментари