Десислава Танева

от Деси Танева

Признавам си честно, че не съм от жените, които са живели за мига, в който ще станат майки.

Не че сега, по време на бременността, не съм неизразимо и неописуемо щастлива. Но може би ми липсва интуицията, с която са въоръжени другите жени на тема майчинството.

Наред с шока и първоначалното объркване, тип „ощипете ме, аз сънувам“, който почувствах в началото, и който в известен смисъл продължава и до днес, започнах да изпитвам и цяла палитра от съвсем нови и напълно неповторими емоции, които се настаняват все по-ясно с всеки изминал ден.

Не знам дали е от бременността, и дали това отговаря на здравия разум, но откакто усещам детето, се чувствам свързана с него не само физически и емоционално, но и с ума си, като с едно съвсем реално живо същество.

Още две седмици - Parentland→ Вижте още: ОЩЕ САМО ДВЕ СЕДМИЦИ

 

 

Затова, без да съм привърженик на някаква конкретна авангардна теория, а съвсем по силата на някаква собствена потребност, започнах да пускам музика, да му говоря или да му чета, донякъде с надеждата, че така му създавам една много приятна среда на общуване с нас двамата – неговите родители. Знам кога бяхме за пръв път „заедно“ на театър, кога съм го „завела“ на нещо вкусно, което знам, че не е по мое желание, например, на гофретки. Макар и любител на сладкото, те не са ми в любимото меню и започнаха да ми се прияждат след като забременях – така че определено това е вкусът на бебето!


Досега не съм водила дневник, но ще започна да отбелязвам прослушаните неща – музика, текстове, всичко.


Дотук съм пускала Dire Straits, Norah Jones, Ella Fitzgerald, много Jazz FM, изобщо, силен уклон към джаз, не е умишлено, някак си така се случва.

Чела съм му от книжките на Астрид Линдгрен, български комикси, дори Удхаус.

Усещането, че в мен се заражда човек, и то не само с тялото, но и с ума и с душата си – човек, с когото нямаш търпение да общуваш, изцяло изпълва такива моменти и ме пренася в едно различно измерение, извън плоскостта на голата физиология, която неизменно е част от всяка бременност и всяко раждане.

Уединение, сбогом! - Parentland→ Вижте също: СБОГОМ, УЕДИНЕНИЕ!

 

 

За дългия път, извървян от мен в емоционален план, мога да дам представа, като споделя, че в началото наричах бебето „пришълеца“, по аналогия с едноименния филм – толкова странно и чуждо ми беше цялото усещане! Това едва не накара проследяващия бременността лекар да падне зад магарето на един от първите прегледи, и със сигурност провокира възмутеното му, сякаш от името на бебето, роптание: „Какъв пришълец, бе! Аз съм си у дома!“.

Сега, няколко месеца по-късно, емоцията е съвсем различна. Много хора твърдят, че децата преобръщат целия ти свят, когато се родят. На мен ми се струва, че всичко започва да се преобръща много преди това.


⇒ Вижте още от ДЕСИ ТАНЕВА

⇒ Вижте още по тема БРЕМЕННОСТ

⇒ Вижте още от категория ПРЕДИ ДЕЦАТА

Коментари