Десислава Танева

от Деси Танева

Излизаме сутринта с количката, асансьорът не работи, някакви съседи на 8-мия етаж не са затворили добре вратата.

Научавам за това едва когато стигам долу, носейки на ръце бебе и количка.

Това са дребни проблеми, казвам си, и бодро излизам от входа.

Тутакси зървам една дама да паркира с няколко маневри личния си автомобил върху скосението за инвалидни и бебешки колички. Любезно я приближавам:

– Госпожо, моля ви, не паркирайте тук! Това е единственото удобно скосение за количките.

– Зная, зная. Само колата да си почине малко! Вие сега ли искате да минете? – усмивка.

Запазвайки пълно спокойствие казвам да. С въздишка и отегчение дамата премества колата.


Продължавам бодро към парка, където отдалече се чува звук на косачки, бодро пърпорещи в ръцете на работниците от поддръжката на парка. Във въздуха ухае на бензин, късчета трева хвърчат като фойерверки.


В пълно дзен състояние и с усмивка ги подминавам. Знам си урока – ще отида в най-затънтената част на парка, където няма да стигнат скоро.

Добирам се до въпросното място, намирам пейка на прохлада и дълбока сянка, дрямката на бебето е преминала в дълбок сън. Дори не отварям книга, просто медитирам на хладно.

С една ръка - Parentland→Вижте също: КАКВО МОГА ДА ПРАВЯ С ЕДНА РЪКА

 

Секунди по-късно към мен се приближава симпатичен мъж на средна възраст, облечен в жълта тениска и сини панталони. Поглежда ме с усмивка и ми казва:

– Аз съм от …(някакво звено за обезпаразитяване). Днес ще обработваме против бълхи, налага да освободите района. Извинете, малко ще ви притесним…


С въздишка ставам, за да навъртя няколко километра в парка, заобикаляйки по възможност косачки и борци с паразитите. На раменете си съм окачила раница, с едната ръка бутам количката, с другата държа книга. Остава само да реша с коя ръка да бера гъби.


Когато жегата започва да натиска, в ранния следобед се отправяме към дома, където няма резачки, косачки или бълхи, освен ако котката не е внесла последните контрабанда.

Асансьорът вече работи, качваме се, а за късмет и момчето ми спи дълбоко. Ура, ще мога да хапна! Тъкмо съм доближила заветна хапка пилешко филе с картофено пюре към устата си, и телефонът звъни. Съпругът ми:

– Ало, мила моя, прибрахте ли се? Как е детето?

– Добре е, малко поспа, после искаше да гледа наоколо, и го сложих в раницата, след малко ще го храня.

– Дай му моркови, нали трябва да го захраним. Комбинациите за по-нататък много често съдържат моркови. После – пащърнак.

– Ама много майки казват, че пащърнакът отвращава децата, и после искат само мляко. Напоследък плюе пюретата и иска само мляко…А може и да е от жегата и от зъбите, знам ли…

– Харесва му, в началото нали го ядеше, дай му. И не забравяй морковите!!!

След като сме се разбрали по въпроса с пюрето, затварям, а аз отново доближавам вече поизстиналата хапка към устата си – стомахът ми вие, от сутринта е на едно изпито набързо кафе.

В този момент отново звъни мобилният, едната баба:

– Ало, как сте? Какво правите?

Следва размяна на актуални новини.

Третият опит за започване на филето също е прекъснат. Звъни другата баба:

– Ало, как сте, как е малкото ни момче?

Следват още актуални новини.


Затваряме и установявам, че трябва да стерилизирам шишета и да пусна една пералня. Тичам да изпълня програмата и в този момент чувам възгласи. Детето се събужда, трябва да се явя незабавно.


Явявам се, ама въпросът не е само в това, а и да уцеля коя играчка ще гарантира мир и спокойствие. След 10 опита, успявам. Настъпва тишина.

Отпускам се и си правя второто за деня кафе, което искам да изпия по възможност не на екс. В този миг чувам нов възглас. Детето иска да гледа света наоколо. Хайде на балкона!

Любимият кошмарен началник→ Вижте също: ЛЮБИМИЯТ КОШМАРЕН НАЧАЛНИК

 

Оставаме така, докато не става време таткото да си дойде от работа. Броя колите в очакване. Под лъчите на залеза нашият автомобил най-сетне прекосява тържествено булеварда и се отправя към паркинга. Пет минути по-късно мъжът ми влиза:

– Само да измия ръцете и го поемам!…Изглеждаш ми доста изморена…Не успя ли да си починеш днес?

Поглеждам го с изцъклен поглед и с усмивка, която на пръв поглед може да мине за гримаса на убиец-психопат, готов да действа. Всъщност е усмивка, пълна с цялата ми любов към него:

– Не, ще пробвам утре…


→Вижте още от ДЕСИ ТАНЕВА

→Вижте още по тема БЕБЕ

→Вижте още от категория ЕЖЕДНЕВНИ

 

 

Коментари