Неотдавна прочетох една статия, цитираща проучване на Харвардското бизнес училище, според което майките, работещи извън дома си, имат положително влияние върху развитието на децата си в по-късна възраст. Честно казано, камък ми падна от сърцето.

Истината е, че няколко месеца след раждането осъзнах, че пълната отдаденост на майчинството просто не е за мен. Беше ми скучно да стоя вкъщи или да обикалям между градинките и парковете. Животът ми преди да стана майка беше много динамичен и независим – работа, командировки, ресторанти, барове, ежеседмични сбирки на вино с приятелки, клубове, концерти.

По време на майчинството не ми липсваха чак толкова вечерните излизания. Примирих се и с факта, че вече успявах да се видя с приятелките си само по специални поводи. Но това, с което не успях да свикна, беше усещането за безполезност. Странно – при условие, че се бях посветила на най-скъпоценното ми нещо на света, защо се чувствах безполезна? В крайна сметка детето е смисълът на живота ми, а не означава ли това автоматично, че най-голямото щастие за мен е да прекарвам възможно най-много време с него?


Дълго се опитвах да разбера къде се корени моята неудовлетвореност в ролята ми на временно неработеща майка.


И докато всички около мен твърдяха, че съм образцов родител, сама за себе си не смятах, че се справям добре. Всекидневно намирах десетки поводи да се самобичувам, заради „неуспехите си” (че не научих детето си да заспива само, че го пристрастих към кърменето, че не съм достатъчно търпелива към него). Но вместо да се мотивирам да стана по-добра майка в своите очи, аз непрестанно копнеех да се върна на работа – в същата тази динамична офис среда, от която само допреди няколко месеца ми се искаше да избягам. Вечер, когато половинката ми се прибираше от работа и разказваше колко уморен е от дългите съвещания и крайните срокове, изпитвах носталгична завист. И огромно чувство за вина.


В един момент разбрах, че каквото и да става, трябва да се върна на работа. Скоро. На пълен работен ден.


Една приятелка, която от много време е в майчинство, не можеше да повярва, че съм взела това решение. „Ще видиш колко ще ти дотежи още след първата седмица – ми каза тя – защото твоите задължения вкъщи си остават същите, а ще се изморяваш допълнително и от работата.” Моята собствена майка пък не спря да ми повтаря колко важно е за всяка жена да си стои вкъщи възможно най-дълго време след раждането на детето, за да може да се наслади на всеки миг от първите му години.

Аз, обаче, не съм на същото мнение и това няма нищо общо с любовта към детето ми. Истината е, че просто не съм човек, който обича да си стои вкъщи. От мига, в който започнах да работя за първи път на 19 години, разбрах че за мен думата „работя” е синоним на „аз съм човек”. В началото не печелех достатъчно пари, за да бъда независима, но бях толкова горда, че се трудя! И сега ненадейно, след многото месеци, прекарани между спалнята и кухнята, някъде дълбоко от мен изплува онова същото чувство: гордостта, че отново ще работя.

Върнах се в офиса месец, след като синът ми стана на годинка. Ясно ми беше, че отпадат добрите възможности за развитие в кариерата, тъй като са свързани с много пътувания. Въпреки това се чувствах ентусиазирана, сякаш съм на съвсем ново място, радвах се да видя старите си колеги. Вечер, когато се прибирах вкъщи, колкото и да съм уморена, имах повече търпение към сина ми, защото цял ден сме били разделени. Чакам събота и неделя с радост, за да прекарам повече време с детето. Чувствам се добре, защото продължавам да допринасям за семейния бюджет.


Вярно е, че не ми остава време за всичките домашни задължения, но дали това е толкова важно?


Продължавам да виждам приятелките си само по празници. Не ходя по заведения вечер, както правех преди. Бързам да се прибера след работа при сина си. Нямам много свободно време, но пък не скучая. Чета книги, докато пътувам в метрото – личният ми момент за релакс. И вече не смятам, че съм лоша майка – напротив, мисля, че се справям доста добре. Знам, че давам добър пример на сина си и искам той да ме познава такава: целеустремена и делова, но винаги готова да му обърне внимание.

Не знам дали съм представителна извадка за съвременната средностатистическа жена. Но съветвам всяка майка, независимо дали е избрала да работи или не, да търси своя начин за постигане на душевен комфорт. Без угризения.

Коментари