Гергана Илиева

от Гергана Илиева

Вкъщи на отделен рафт стоят “бебешките“ книги. Книги за новородени, за възрастта от 1-6, за детския инат, възпитание, рецепти за здравословно детско хранене, справочници с бебешки магазини и т.н. Там стои и „Малка сладка“, готварската книга на моята 9 годишна. Преди седмица, като я прибираше, след като беше пекла джинджифилови курабии, се загледа в останалите и попита „Мамо, ти по тези ли ме гледаше?“ (щото вече нали не я „гледам“, толкова е голяма).

Машинално казах „да“, след което се замислих, че това де факто не беше вярно. Не че не ги бях чела. Повечето  ги преглеждах докато бях бременна, а след като се роди ги отварях през първите месеци. Но колкото  по-голяма ставаше, толкова по-рядко посягах към тях. Просто се оказа по-практично и правилно да се „гледаме“ по емпиричния метод (не само личния опит, но и на баба, на педиатъра и на приятели). И най –вече да слушам себе си и нея. Това помъдряване не стана лесно – струваше ми, а и на семейството, една моя тежка следродилна депресия с физически отзвук. Но това е  тема за друг разговор.

Та, като се замислих, че всъщност в един момент отказах гледането „по книга“,  се запитах дали все пак не сбърках. Дали ако бях продължила да следвам съответни книги, нямаше да направя някои неща по-правилно. Като да я запозная с трудните  теми по пълноценен, образователен и абсолютно нетравмиращ начин например. Ако е възможно това, при нас не се получи, или поне не съвсем.

Теми-табу - Parentland→ Вижте също: ТЕМИТЕ ТАБУ

 

Смъртта

Както обикновено при растежа на дете, винаги ти се иска нещата да ставата по-бавно, отколкото те реално се случват, а и предвид потоците информация, до които децата имат досег, тази тема влезе в нейния свят без план и подготовка. Слава богу, не беше по личен повод.

Още 2-4 годишна знаеше, че същества умират. Обожавам цветя, но краткият живот на откъснатите ме натъжава (грехът е на г-н Андерсен и Цветята на малката Ида). Затова от съвсем малка я отучвах да бере цветя за мама. Обясних й, че умират и ще живеят по-дълго, ако не ги къса. После научи, че и животните умират – къде от Animal planet, къде питайки за рибата или месото в чинията( и по темата „вегетарианство“ при 5-6 годишните мога да пиша…).


Може да сте се досетили от предходните изречения, че не смятам за редно децата да се лъжат за важни неща – не наричам телесната смърт сън или заминаване и бебетата не ги носят щъркелите. Мисля, че подобен подход подценява децата.


Като малки те  са силно егоцентрични (това обикновено се променя с растежа).

Пример: прибираме се от градина, улицата няма тротоари, вървим между паркирани и движещи се коли. Казвам й да върви винаги от вътрешната страна, аз да съм към улицата. Моята логика: аз съм голяма и шофьорите ще ме видят по-лесно. Нейната се оказа: защото аз съм по-важна, така че ако блъснат някого, да си ти. На реакцията ми „Е, все пак е добре и мен да не ме блъскат, да не останеш без майка“, тя контрира с “Е, нали имам татко“.

Или: в ученическа  възраст изчислявали с баща й продължителността на човешкия живот и констатирали, че с него (вероятно и при добър късмет) сме по средата. Баща й изразил съжаление за този факт и тя го успокоила : “няма страшно, тогава (когато ще сме стигнали евентуално края) аз ще съм достатъчно голяма и самостоятелна да се оправям сама“.

Освен това, когато разберат истината, децата се чувстват излъгани и правилото на 13-ия час действа (освен че не съществува, той подлага под съмнение и останалите 12).


С две думи – когато детето ви хване в лъжа веднъж, то започва да подлага под съмнение всичко, което му казвате.


Това не ми пречеше  да поддържаме мита за Дядо Коледа, феята на зъбките и други гериои почти до 8-та година. Детското въображение и фантазия е безценен дар, дори механизъм за оцеляване, и е добре да се пази и подхранва, ако може за цял живот.

Смъртта при животните я натъжаваше, та някак отлагах темата за смъртта на хората. Преди да се научи да чете дори променях леко приказките, ако някое дете умираше. Докато тя не се сблъска челно с темата. Връщахме се от море в Гърция и останахме за два дни в Метеора да разгледаме манастирите. Нямаше още 5 и се забавляваше да тича като коза по стълбите, докато я загубим от поглед, и да се връща малко преди да се паникьосаме. При поредното връщане ни завари пред костницата в един от манастирите. Стъклата бяха високо за нея да вижда и настоя баща й да я вдигне. Гледа няколко секунди рафтовете с черепи  и кости мълчаливо  и накрая попита какво е това. Обясних й. Плака сърцераздирателно около два часа. Първо за себе си, че ще умре като гръцките монахини. После за мен и бащи й. Накрая  за баба си и дядо си, които са по-стари от нас тримата. С много гушкане и обяснения, че всички споменати и най-вече тя (по една бърза молитва наум за всеки) има мноооого време пред себе си, толкова, че ще е забравила тази история и самата тя ще е станала баба с внуци.

Честно по онзи въпрос - Parentland→ Вижте също: ЧЕСТНО ПО ОНЗИ ВЪПРОС ЗА СМЪРТТА

 

Оттогава мина много време, сама чете и се информира. Наглед не драматизира толкова. Само понякога казва, че ще й бъде мъчно за прабаба й, защото е много възрастна, очите й се пълнят със сълзи…..

Преди няколко дни прабаба й почина, а аз още не мога да се реша да й кажа…

Сексът и откъде идват бебетата

Още когато започна да задава въпроси за бебетата й обясних с подходящите думи как се появяват: че растат в корема на мама, че трябва татко, с когото да се обичат, той да й даде семка, от която да порасне бебето… нещо такова.

После разяснявахме физическите разлики между момчета и момичета. После какво е секс. Без механичните детайли разбира се, реших че е рано. Докато ги научи в училищния бус на 7  от по-голямо момче, което намерило за забавно да втрещява по-малките в буса с подобни информации. Кое на момчето влиза в кое на момичето и още подробности. След това пък съседско момиче картинно й разказало за процеса на раждане: откъде излизат бебетата и че много, много боли.

Човешкото тяло - анатомия за петгодишни - Parentland→ Вижте също: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – АНАТОМИЯ ЗА ПЕТГОДИШНИ

 

Тя не ми каза първоначално. Но се започнаха едни въпроси.

„Откъде излизат бебетата, през дупето ли?“. Не, казвам, има специален отвор в съседство за тази цел, но при малките момиченца той още не е готов.

„Трябва ли на всяка цена да имам деца, като порасна?“. Не, в тези неща няма трябва, ти си решаваш, когато си достатъчно голяма.

„Тогава аз няма да имам деца, никога“. Чакай, недей се зарича, докато трябва да решаваш подобни въпроси има поне петнайсетина години.  Не мога да си обясня откъде идват тези мисли и почвам да подпитвам. Научавам за придобиването на гореспоменатите „познания“, които са я довели до логиката: бебетата се правят при секс, но сексът е едно гнусно звучащо занимание, което не струва да си го причиняваш заради едните деца, пък и да ги раждаш е много болезнено.


Леко се запъвам в реакцията си първоначално, защото дори и да съм най-освободената майка на земята (съмнявам се) не ми изглежда нормално да убеждавам едно момиче на 8-9 в предимствата на секса.


Затова, въпреки пълната липса на подготовка за този разговор точно сега, поех дълбоко въздух и:

  • Обясних, че да раждането боли, но има много методи и практики за справянето с тази болка, а докато порасне може да има  още. А и болката не прави раждането невъзможно за тялото.
  • Че сексът в никакъв случай не е нещо неприятно, но че ти трябва тяло и ум на възрастен за да ти е приятен. Помниш ли, казвам, като беше на 5-6 не харесваше да четеш книги само с текст, държеше винаги да има картинки. Сега четеш и само текст и ти харесва. За някои неща, за да са приятни, трябва да си над определена възраст.
  • Че сексът невинаги води до бебета, че има нещо наречено контрацепция, което позволява да правиш секс без да имаш бебе и/или да се заразиш от някоя опасна болест.

Та вече знае, че при секс могат да се предават и болести. Но спрях дотук, толкова мога сега. Слава богу, още не ме попитала дали аз и баща й (продължаваме да) правим секс и не ме е карала да й обясня какво точно са презервативите. Но мрачно очаквам тези и други въпроси, на които няма да искам, но ще отговоря.


→Вижте още от ГЕРГАНА ИЛИЕВА

→Вижте още по тема ТАБУ

→Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ

Коментари