Вероника Белчева

от Вероника Белчева

Странното нещо на самотата е колко малко има общо с това да си наистина сам.

Най-тъжната, истинска форма на самота идва в момент, в който най-малко я очакваме. Идва тихо – докато лежиш в прегръдките на любимия и наблюдаваш как ръката му те гали. Забелязваш как докосванията му постепенно се забавят – разсеян е от видеоиграта, която си му подарила за рождения ден.

Тя е в спомена за това как някога караше пулсът му да се ускорява, сърцето му да бие учестено, когато те галеше. Как някога докосването ти докарваше светлина в очите му и кожата му настръхваше. Самотата е прегръдката в отговор на целувката ти.

Самотата не се измерва с числа или статистики или отговори на въпросници; самотата е търсене на това, за което копнееш; на това, от което имаш такава огромна нужда. Самотата е да се примириш с по-малко, отколкото заслужаваш, както и да се стремиш към нещо, което не можеш да имаш.


Не се лекува от компанията на другите, само се свива, когато си заобиколен от приятели.


Самотата е изолацията в резултат на несподелено чувство – очакване, на което не са отговорили.

Да си сам е друго. Да си сам е да намериш свобода в същата тази изолация. Това е странното състояние на задоволство, което идва с усещането да си наистина, честно, без извинение, доволен в собствената си компания.

→ Вижте също: В ДЕБРИТЕ НА ОНЛАЙН ЗАПОЗНАНСТВАТА

Да си сам е да си купиш билет само за теб за филм, за който не знаеш нищо. То е да седиш сам на третия ред, да хрупаш пуканки и да се потопиш напълно в историята на измислените герои, докато напълно забравиш ежедневието на тривиалното си съществуване. Забравяш за човека, когото срещна миналата седмица в бара, и на който си даде телефона, а той така и не се обади. Забравяш за новата снимка на бившия във фейсбук, тази с новата му изгора. Забравяш, защото в този момент нищо друго няма значение, освен хрупането на пуканки и евентуалното събиране на герой А и герой Б.

Да си сам е събота вечер, в която най-добрият ти приятел има среща, а ти си забравила да направиш планове. То е да идеш до магазина и да си купиш бутилка вино или сьомга, и да си приготвиш нещо, защото го заслужаваш. Да си създадеш крепост от възглавници и книги в спалнята.


Да пиеш чая или евтиното си вино и да знаеш, че никой няма да дойде да те спаси. Защото не го искаш. Защото нямаш нужда да те спасяват.


Самотата и да си просто сам са две жички на едно и също махало. Ще има дни в които ще си толкова физически сам, толкова вглъбен в заниманията си, че ще се усмихваш на себе си, без особена причина. И ще има дни, които ще прекарваш на брега на океана, с любимия си, и неочаквано, неразбираемо, ще си на ръба на разплакването.

Не можем да позволим да се определяме от хората с които се заобикаляме. Не можем да си позволим да се определяме от това дали сме във връзка, или от плановете си за уикенда, или от крещящата тишина на телефона.

→ Вижте също: ДА СКЪСАШ В ЕРАТА НА ГУГЪЛ

Ако сте сами, моля ви, разберете, че една връзка не е билет към щастието. Ако сте във връзка, знайте, че да сте сами не е присъда за тъга. Всички се носим между това да сме просто сами и това да се чувстваме самотни. Всички се опитваме да намерим баланс, като се чудим какво правим и защо го правим там, където и да е това там.

Знай, че каквото и да е усещането ти сега, силата да го задържиш или промениш е в твои ръце – не в ръцете на някой конкретен човек, или изобщо на когото и да е.

И често, най-добрият лек за самотата е… същност…да си сам.


⇒ Вижте още от ВЕРОНИКА БЕЛЧЕВА

⇒ Вижте още от категория ПРЕДИ ДЕЦАТА

⇒ Вижте още от категория ДВОЙКАТА

Коментари