„И двете ми деца съм ги родила естествено, по пет и кусур кила бяха, не като на съседката отдолу, където ѝ правиха секцио. Тя не ги е раждала. А аз – с усмивка! По пет кила, ти казвам – с усмивка!“

„Рязан хляб цял не става!“

Вечно твоя, Съседката

От асансьорни мъдрости до народни поговорки и всичко по средата може да ти кипне, колкото и да си корав. А липсата на такт, изтъкването и сравняването на женски преживявания, е чисто и просто проява на лош вкус, особено когато идва от раждали жени към тези, на които им предстои. Ако не ми беше толкова трудно придвижването пеша нагоре по етажите щях да избегна спаринга със съседката. Но и на нея не ѝ беше лесно, защото имаше ужасно много да каже, а никой не я беше питал. И тя не беше единствената.

В последните месеци на бременността се наслушах на какво ли не. Темата се върти като бодлива тел и затяга около ултимативно най-вълнуващия въпрос: как ще се роди бебето? Секунда само да взема кристалната топка!

Теза номер 1: Природата си знае работата и без нашата намеса човечеството ще оцелее.

Да, но не си знае винаги работата. Не съм го омотала бебето аз и не съм избрала да му падат тоновете. Да ги чувам как бибиткат по-бавно също не е музика за ушите. Природата ме е предала и ако не го бяха извадили навреме, не ми се мисли.

Теза номер 2: Секциото е манекенска мода.

Кой я води тази статистика? Макар да има завишен процент на родилите оперативно жени в България в сравнение с други държави, отказвам да приема омаловажаването на раждането и приписването на това явление към една или друга професия. Не знаех и че имаме толкова много жени в модния бранш у нас. В деня, когато Захари се появи (в държавна болница), бяхме 8 от 20 родилки, на които беше направена операция. Моят случай беше най-лек. Модели с тесен таз не видях. Само мълчаливи жени с куп здравословни проблеми, които не знаят дали заслужават да се радват. Които няма да могат да видят бебетата си 24 часа и за момента избират само да гледат или в тавана, или в лека-полека шаващите си пръсти на краката. Въобще гадното чувство, че нещо не е същото, се загнездва дълбоко като мазно петно.

Теза номер 3: Секциото не е раждане, защото не боли.

След като упойката престана да действа отказах обезболяващи, защото знаех, че пречат на контрахирането на матката и изхвърлянето на останалата кръв – нещо, което е важно, а не се обяснява на всяка родилка. Ставането на сутринта след операцията беше кошмарна болка, несравнима с друга, която съм изпитвала досега. Несравнима с болката на друга жена, защото просто е индивидуална.

Сутринта на 15 септември отидох с леки тъпи болки, чести контракции и нагласата за естествено раждане. Знаех, че бебето се е омотало доста, и знаех, че ако нещо започне да се случва с него, няма да чакам аз и природата да постигнем симбиоза, а ще предпочета той да е добре. Минаха няколко часа и операцията просто се наложи. Промяната на ситуацията не е приятна и страхът ми от операция не е по-малък. В моя случай даже беше обратното. Но имах благословията да съм обградена от добри професионалисти – изключителна акушерка, която можеше да направи и на най-големия страх очите малки, и лекар, който владееше концентрацията и хумора до съвършенство. Слушахме музика, анестезиологът ми разказваше за всичко зад паравана, и малко преди обяд се роди Захари.

Ако ми липсваше възпитание, щях да пратя по дяволите и съседката, и всеки, който търси да сравнява преживяното, защото надали има нещо по-отблъскващо от омаловажаването на това да станеш майка. Аз съм нито повече, нито по-малко майка от жените, родили по естествен начин. Не съм избрала лесното пред правилното, а правилното пред всичко. Как се е стигнало до там и кой какви решения е взел са детайли от личната история, на която символ е един красив белег. Мисля си, че следващия път, когато сред нас има близка бременна жена, е по-добре да намерим успокояващите думи – комфортните и меките. Тези, които показват, че за да оцелеем психически, природата не е достатъчна. Ако ли пък не познаваме бъдещата майка и асансьорът се движи по-бавно от порива ни да говорим, нека да замълчим. Тя най-вероятно няма нужда от нашата история.

И съм родила с усмивка, и се е родил усмихнат.

Коментари