Ангелина

от Ангелина

Девети месец. Остават две седмици до дългоочакваната дата, или поне толкова според медицинските изчисления.

Подготвяме се психически, че в тези така решителни последни седмици съпругът ми трябва да отскочи за двудневна конференция извън страната. Шаш и паника царят и карат телата ни да потръпват в сладко очакване  – ами ако детето реши да се роди точно тогава? В момента, където и да прочета, бременните изглежда като да раждат все в 38-мата седмица…

Прекарваме последния уикенд в изчисление и разкрояване на перфектния сценарий, за да сме подготвени за всякакви варианти. А как да стигна до болницата? Съпругът ми, в мъжки удържана паника, трескаво прави списък от номера на таксита, аз, спокойна като повърхността на пустинно езеро (може би преди пресъхване), отсичам, че болницата и без друго е на две преки, ако ми изтекат водите, слизам 5-те етажа без асансьор до долу и хладнокръвно се запътвам към родилното. Убедена, че ще успея при всякакви обстоятелства – ако ще да спирам коли на непознати да ме метнат една пресечка – ще стигна до болницата ВСЕ някак.


Заета да преглеждам всички възможни недостатъци при липсата на половинката в този така ключов момент, пропуснах да си дам сметка, че това ще бъде последният ми път сама. Последната ми и единствена нощ сама със себе си. Недостатък или…?


В 38-мата седмица се чувствам толкова единично, колкото и преди първата. Колкото и роднини да ме питат „как се чувствамЕ“ и напук на множеството очакващи майки с раздвоена самоличност, все още не се броя за „дуплекс“.Макар и синът ни неуморно да подчертава формалното си присъствие с безкрайни повторения на серии от по 30 клякания и бърпита*, приемам го по-скоро като част от мен, възрастта, част от ежедневието и развитието ми, част от житейския ми път, отколкото като друго същество. Все още. Предвид факта, че още не сме се запознали.

Дни преди термин - Parentland

→ Вижте също: ДНИ ПРЕДИ ТЕРМИН

 

 

 

Вероятно всеки от нас познава времето „насаме“ със себе си. Знам, че на мнозина не е любимо, но вероятно защото не са се отпуснали, опознали и разбрали, че няма нищо страшно, и дори е сигурно най-приятното занимание на света. Моето време сама винаги е протичало като в различна реалност. Изглежда като камера с херметичен механизъм, където няма шум от коли и пробивни машини. Въздухът там има различна консистенция. По-разреден, по-празен, може би уединен, но досега никога самотен.

От малка добре умея да съм сама. Без братя и сестри, необходимите ми способности за самозабавление са се развили точно толкова, колкото ми трябва. Без да прекрачват границата с лудостта (прекалено много) и знаейки добре къде минава тънкият мост над бездната на самотата. Стояла съм сама на много места – в стаята си, в офиса на майка ми, в градината на баба, в квартирата си в Мадрид, в квартирата си в Барселона, в апартамента ни в София – кажи-речи из цяла Европа. Със или без компания, а понякога съм и издържала стоически в компанията на хора, мечтаейки си за малко спокойствие.

Уважаемо Уединение, ще ми липсват редките ни срещи, но аз стъпвам в нов етап. Вълнувам се за него, след съвсем малко ще дам живот на нов човек. Вече нямам търпение да го видя, усмивката на лицето на съпруга си, радостта, която ще му донеса (ако се справя, разбира се), да почувствам самото раждане, да чуя първия вик на сина ни…

Няма да има вече „аз“. Вече ще има само „ние“. Ние сме семейство – досега бяхме двама, но клишетата са такива заради високата си доза истинност – общото дете наистина променя всичко.

Сбогом, Уединение мое, беше ми хубаво с теб. Толкова неща научих за себе си във времето, прекарано заедно. Сега се чувствам силна да повдигна Земята.

Благодаря ти, нека някой друг те има.


* burpee – вид упражнение

⇒ Вижте още от АНГЕЛИНА

⇒ Вижте още по тема ПРЕДИ ДЕЦАТА

⇒  Вижте още по тема БРЕМЕННОСТ

Коментари