„Много се изморих днес.” 
Една седмица откакто голямата дъщеря е болна и не ходи на градина. Малката още няма годинка и също боледува. Вместо сутрин да водя каката до градината, аз отивам директно на работа. Вечер се връщам, а тя е била цял ден с децата.

„Трябва да свърша…”
Работа вкъщи винаги има предостатъчно. Защо кавички? Ами не е точно работа. Това са нескончаеми задачи, които трябва да се отметнат. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец. Отне ми известно време да го разбера, но явно щом си майка нямаш право на избор. Готвене, чистене, миене и какво ли още не… И всичко това – с две малки деца.

„Не можах да свърша това днес.”
Дори и да няма много неща за вършене, тя постоянно е под пара за нещо. Както всеки родител знае, щом си с децата, нямаш много спокойствие. Кога да се сготви? Кога ще се чисти? Тя често прави по няколко неща едновременно и не е чудно, че част от тях си остават незавършени.

„Имам нужда да поговоря с възрастен човек.”
Какво ли е всеки ден да си говориш с 4-годишната си дъщеря и 11-месечното си бебе? Колкото и да обичаме децата си, това не е достатъчно. Мама има нужда и от членоразделна реч понякога. Трябва с нея да си говорим повече. В момента пак не го правим. Седнали сме на дивана, децата спят, а ние пишем по нещо, всеки на своя компютър. Обърнал съм се, за да не вижда какво пиша. Ще ѝ го покажа по-късно.

„Изморена съм.”
Защо не си почина докато децата спят? Защото готвих. Това при положение, че децата са заспали едновременно, което не се случва всеки ден.

„Имам нужда от почивка.”
Какво значи почивка? Седмица? Два дни? Аз съм бил на работа цял ден, да не би да нямам нужда от почивка?

Тя има нужда известно време да прави нещо, което ИСКА, вместо всичко, което задачите я притискат да върши. За това не е нужно много – просто да остане насаме със себе си. Време, през което не се налага да следи какво се опитва да изяде бебето. Време, през което не се налага да обръща внимание на голямата ни дъщеря, която също има нужда някой да си играе с нея. След като се прибера, обикновено е мой ред да правя това. И аз имам задачи.


Как да ѝ помогна? Как да помогна и на себе си? Едни и същи проблеми, а решение за тях нямам. Може би решение не съществува, просто трябва да мине време, докато се справим?


„Благодаря ти за чудесния ден/уикенд/почивка!”
Всеки път, когато го каже, си мисля – какво толкова направих? Излязохме и се разходихме вчера, а днес отидохме на село. На един час път от София, близо е. Учих голямата дъщеря да кара колело без помощни. Много е добра вече. Може би просто трябваше да излезем от вкъщи, толкова ли е просто?

Запознахме се на хижа Мусала. На 14 Февруари. Караме ски, обичаме планината във всички сезони. Обичаме да пътуваме. На децата май също им харесва. От малки ги водим сред природата или поне в парка. Даже пъпчетата им са хвърлени от Мусала. Върхът, не хижата. Ще вземат да станат метеоролози.


Дали това не е нашият начин да избягаме от всички задачи вкъщи? Решавам да споделя тази мисъл с нея.


„Така е, но и доста неща трябваше да се свършат, за да можем спокойно да отидем на Витоша.”
Но каква е алтернативата? Да си седим вкъщи? Не мога да се сетя за нито един хубав уикенд, който да сме прекарали  вкъщи сами, т.е. двамата с децата. Ходенето на пазар в квартала и близкия магазин не се брои. Това пак са задачи. Никой не ходи ей така до хипермаркета – правим го, защото ни трябва нещо.

Ами ако? Ако решим заедно, като семейство, че нещо е важно за нас и целенасочено изградим навик да го правим редовно? Нещо, което да ни изкара от режима на оцеляване у дома? Да пътуваме, да вечеряме с приятели всяка седмица, да играем с децата навън, да си имаме време само за нас. Не е задължително да е нещо, което правим заедно. Тя ходеше на фотографски курс и хорца. Аз излизах с колелото или се катерех. Дори след първото дете продължихме да правим някои от тези неща, макар и по-рядко. Защо престанахме? Дали това не е спасението от всичките задачи, които нямат край? Защо докато чакаме да ни остане време за тези неща, те си остават несвършени, а ние живеем на автопилот?

Ще пробваме и ще видим.

Виж, написах нещо за теб. Харесва ли ти?

Коментари