Виолета Азис

от Виолета Азис

Каква точно е задачата на психотерапията и кога имаме нужда от консултация?

В криза, стресова ситуация, при проблем в работата и семейството или просто ей така, да споделим и разговаряме с човек, който може да ни ориентира в обстановката, да даде друга гледна точка и съвет? В тази статия ще се опитам отчасти да отговоря на въпросите, които много хора си задават.

Най-общо психотерапията помага на хората не само да разрешават проблемите си, но и да живеят по-здрав и най-вече щастлив живот. Няма подходяща възраст или определен проблем, които да предполагат психотерапевтична консултация. Депресия, тревожност, зависимости, справяне с житейски предизвикателства, проблемно поведение в конкретни ситуации, загуба на работа, развод или смърт на любим човек са само част от причините,  заради които човек търси помощ.

Сред тях са и нуждата от насоки за родителство, балансиране на задачите в работата и семейството, справяне с хронично заболяване, подобряване на способностите за добра комуникация. Много често проблеми в интимните отношения или други стресови фактори, които могат да засегнат всеки един от нас. Съществуват различни видове психотерапевтични методи. Понякога психотерапията се комбинира с медикаментозно лечение.  Терапевтът може да ползва един или няколко подхода.  Всяка перспектива служи като ориентир при разбирането на пациента, неговите проблеми и възможните решения.

Някои хора идват на терапия, защото просто търсят по-задълбочено опознаване на себе си. Имат желание да разберат защо реагират по даден начин и да установят в каква степен притежават контрол над емоциите си. Понякога това “изследване” е обвързано с цели в личен или професионален план.


Емоционалните проблеми могат да се проявят като телесни заболявания или симптоми, както и обратното – когато не сме физически здрави, болестта се отразява на психическото ни състояние.


Какво всъщност представлява психотерапията?

Психотерапията е процес на сътрудничество между пациента и терапевта, чрез диалог и активното участие на двете страни при разрешаването на проблемите. Психотерапията осигурява подкрепяща среда, позволяваща отворен разговор  с терапевта, който от своя страна е обективен, неутрален и не съди постъпки и реакции, а съпровожда в процеса на намиране на подходящо решение за конкретния случай.

Видът психотерапия зависи от няколко фактора: освен теоретичната подготовка на вашия терапевт, има значение кое е подходящо за вас самия, както и конкретната индивидуална ситуация. Самият подход ще предположи как ще се развият нещата в кабинета на психолога.

Кога детето може би има нужда от психолог?

Ако наблюдавате необоснована агресия; прекомерна трудност при отделяне от родителите и нежелание да общува с другите деца; безсъние; нощно напикаване (при големи деца); неконтролируем глад; липса на апетит; много често боледуване и други.  Всички изброени симптоми служат по-скоро като ориентир. В действителност нещата са индивидуални и не се разглеждат извън контекст или като една изолирана ситуация. Добре е да знаете, че понякога, ако родителят се консултира с психолог и промени нещо в семейната среда и отношението си, детето също се променя.

Съществуват различни предубеждения спрямо психотерапията, ето някои от тях:

Мит 1: Хората, които ходят на терапия са слаби. Консултациите са само за хора със сериозни проблеми.

В повечето случаи успяваме да се справим сами. Тук обаче идва въпросът – какво ни струва това? Някои смятат, че трябва да имаш сериозна диагноза с психологическо заболяване или да си в изключително сериозна житейска ситуация, за да потърсиш помощ. За съжаление, емоционалните или когнитивни затруднения се възприемат често като морален провал или слабост на характера. Ако не можеш сам да преодолееш проблемите си, това се тълкува като слабост и по този начин терапията е стигматизирана като решение за слабаци. Всъщност отлагането само задълбочава проблемите и ги прави по-трудни за разрешаване. В реалността е тъкмо обратното – когато търсим решение на проблемите си, означава че взимаме мерки, а това със сигурност показва повече сила, отколкото пасивното буксуване и чакане проблемите да се решат от само себе си.  

Мит 2: Психологът ще реши, че моите проблемите се дължат на отношенията с родителите ми в детството.

От една страна психотерапията изследва миналия опит на пациента, което включва и детските преживявания, както и значими житейски събития. Такава информация може да помогне на вас и терапевта ви да разберете защо реагирате по определен начин, както и чувствата, стратегиите за справяне или навиците, които сте си създали. Причината да се разглежда миналото е свързана с разбирането на настоящето и правенето на позитивни промени в бъдещето. В някои случаи вашият терапевт ще се фокусира основно на конкретен проблем или криза, която ви е накарала да потърсите помощ, без да се рови в миналото ви.

Мит 3: Терапевтите  насърчават и се опитват да ти кажат колко си добър и способен.

Повечето терапевти са окуражаващи и емпатични, като някои подходи насърчават  повече от други, но със сигурност това не е универсално правило. Терапевтът провокира и “обучава” пациента. Насърчителните подходи са добри за ТВ предавания, но невинаги добри за постигане на резултати.

Мит 4: Терапията е нещо като житейски опит

Често се твърди, че в терапията се преповтарят неща, които човек знае по принцип и консултацията представлява нещо като преразказан житейски опит. Житейският опит е мъдрост, която може да се отнесе до всеки и е универсална, но терапията дава “инсайт” (нещо като просветление, не мисля че има български еквивалент) – индивидуално познание, което касае и е валидно единствено за теб.

Терапията предоставя възможност да се фокусираш върху собствените си нужди и потребности с подкрепата на терапевта. Неговата роля е да те съпровожда в постигането на целите, които самият ТИ си поставяш.

→ Още статии от Виолета Азис

Коментари