Надя Стоева

от Надя Стоева

Изследователите на разликите в поколенията смятат, че днес сме в разгара на най-голямата промяна на човешкото общуване, в резултат на дигиталните технологии. Поколенията идват и си отиват и всяко от тях притежава индивидуални нагласи и цели, които ги отдалечават предшествениците им.

Фрапираща например е разликата между поколението на  дядо ми (роден 1918 г. и вече покойник) и това на сина ми (роден 2015 г.). Сто години разлика – коренно различен свят. Дядо ми е роден и израснал в тежки времена – войни, смяна на режими, разкази от първо лице за робството (от неговите баба и дядо). Баща му е бил ранен на бойното поле, с дупка в главата колкото яйце (такава е семейната история), хвърлен в общ гроб и изваден от там, благодарение на помръдналата му ръка.


Родителите на дядо ми го оженили, когато е бил шестнайсетгодишен – дете-мъж, грижещ се за семейство, имоти и прехрана. Бил е избран сред многото си братя да се върне на село, може би заради качествата си, разчитали са на него, че ще се справи.


Той беше самоук майстор, обработваше дърво и метали. Обичах да заставам на прага на ковачницата и да гледам как нагрява желязото в пещта, как го слага на наковалнята,  оформя и след това го охлажда в кофа, чуваше се съскащ звук, а водата завираше. С брат ми можехме да стоим цял ден в работилницата и да разглеждаме инструментите.  Понякога взимах ножче и си дялках разни неща, помня, че веднъж си направих дървен пръстен с негова помощ. Дядо  строеше къщи, правеше бъчви, кошери, ковчези, подковаваше коне, знаеше за какво помага жълтият кантарион,  иначе бил учил само до трети клас.

Моите баби - Parentland→ Вижте също: МОИТЕ БАБИ

 

 

В детството и младостта му автомобилите са били лукс (първият автомобил в България е внесен 1896 г.), затова пък плугът е бил достъпен за всеки. Много научни открития и изобретения, които променят света са били направени в началото на 20 век. 1911 г. за първи път е покорен Южния полюс, 1922 за първи път се използва инсулина за лечение на диабет, 1930 г. е патентован реактивният двигател, а средната продължителност на живота в Европа в началото на 20-ти век е била 46 години при мъжете и 52  при жените.

Дядо ни правеше малки лопатки, малки столчета и маси за куклите ми,  караше ми се, че гледам телевизия, вместо да съм навън, пращаше ме да мета шумата от тополите, учеше ме да карам колело, понякога ме гонеше с коприва в ръка. Когато трябваше да направи нещо, а нямаше подходящия инструмент, създаваше свой собствен. Не се отказваше, винаги намираше начин. Беше приветлив към всички, но не всеки можеше да му бъде приятел, не с всеки се получаваше разговор за нещата, които го вълнуваха. Радиото беше негов прозорец към света.


Дядо уважаваше времето за хранене, това да се събере семейството, държеше и на следобедната си почивка. Не харесваше разхвърляното, „мърлявата работа“, защото в това, което правеше, оставяше себе си, душата си. Къщите, които е построил, ги има и до днес.


Моят син е роден в технологичната ера. Израства и „работи“ с модерни устройства, говори по смартфон и може да види в реално време баба си на него. Обикаля света, изминавайки хиляди километри още преди да е навършил година. На две години отваря хладилник и има избор какво да яде. Днес, за разлика от тогава, хората понякога се хранят за забавление, а не за да оцеляват, изхвърлят дрехи и мебели, защото има по-нови и по-модерни.

Един ден синът ми сигурно ще кара летяща кола. „Кола“ е думата, с която ляга и става, нощем сънува и бълнува за автомобили. Колата е все в ръцете му. Колата е силата на мъжа днес. Той ще е образован, ще говори езици, може да отиде на екскурзия в Космоса. Може да има колега робот и заедно да ходят на бар.

Днес хората от моето поколение са ангажирани повече от всякога с децата си – с водене и прибиране от училище, с допълнителни уроци, със свободното им време и забавленията им, с емоционалния им свят и преживявания. Слизаме пред блока заедно с тях, защото има трафик навсякъде, защото времената са други  и не можем да ги оставим да играят сами.Обграждаме ги с постоянни грижа и внимание, предпазваме ги от всичко.


В днешно време, за разлика от времето на дядо ми, „децата са икономически безполезни, но емоционално безценни“.


Едно време се раждали много деца заради високата смъртност и нуждата от работна ръка. Днес имаме възможност повече от всякога да се информираме за детското развитие, как да подобряваме уменията на наследниците си, как да ги отглеждаме щастливи, как детето ни да стане гений и и още много „как да…“ инструкции.

Животът се стреми да оцелее и  не се лишава от работещите си и полезни съдържания и механизми.

Аз, като междинна станция на тези 100 години разлика, като връзка между двама души, които не се познават, а са част от една верига, като проводник на гените между тях, и не само, знам, че същественото няма да бъде загубено, а ще бъде предадено имплицитно.

Преградата между поколенията както клетъчната мембрана има свойството пропускливост – остава да мине най-ценното и това, от което се нуждае сърцевината.


⇒ Вижте още от НАДЯ СТОЕВА

⇒ Вижте още по тема МОЕТО ДЕТСТВО

⇒ Вижте още по тема МОИТЕ РОДИТЕЛИ

⇒ Вижте ще от категория СПОМЕНИ

 

 

 

 

 

Коментари