Историите от първо лице на няколко майки и техните недоносени деца

Надя Дренска, 31 години – един от основателите на фондация „Нашите недоносени деца“. Графичен и уеб дизайнер. 

Надя Дренска и дъщеря ѝ

Надя Дренска и дъщеря ѝ

Нашата история накратко:
Дъщеря ми се роди в началото на 8-ми месец и прекара в болница повече от 3 месеца. Две седмици беше на изкуствено дишане. След това се развиваше относително стабилно, докато дясното ѝ краче не започна да се подува все повече и повече. Впоследствие се оказа, че причината е изключително тежка инфекция, която прерасна в абсцес и се наложи операция. За съжаление диагнозата се оказа остеомиелит – инфекция на костта и въпреки че лекарите реагираха адекватно и я излекуваха, растежните зони се оказаха засегнати. Поради тази причина дясното краче на дъщеря ми е по-късо и за съжаление все още се борим с последствията от това.

Трудностите:
Най-трудна е неизвестността. В главата ми се блъскаха милиарди въпроси: какво ще стане с детето ми, ще се пребори ли, ще има ли пълноценен живот, ще има ли увреждания. Повечето жени, когато очакват дете, си представят, че най-голямото изпитание е раждането. Така мислех и аз. Но никой не си представя, че детето му ще се роди в състояние, в което не се знае дали ще оцелее, никой не си представя, че ще си тръгне от болницата с празни ръце, че всеки ден ще се моли за малко информация, ще се моли дори само за секунда да надзърне в кувьоза, че ще се моли на лекарите да кажат „има надежда”.
Как го преодолях? Не знам дали съм го преодоляла. Понякога мисля че съм, за мен тази тема е част от живота ми вече 6 години. Работата ми във фондацията ме е срещнала със стотици други съдби – коя от коя по-трогателни и тежки. Но въпреки всичко все още има моменти, в които спомените ме карат да плача и да си задавам въпроса “Защо, защо не успях да го предотвратя?!”

Помощта:
Във времето, в което аз родих, информация изцяло липсваше. Човекът, който ми помогна най-много беше д-р Таня Праматарова, МБАЛ “Д-р Иван Селимински”, гр. Сливен. Безкрайно съм благодарна на всеки лекар и сестра, които направиха така, че дъщеря ми да оцелее и днес да е едно здраво дете, но д-р Праматарова е различна. За нея не беше важно само да спасят един човешки живот. Държеше да изградим връзка с детето. Направи така, че да прекарвам с дъщеря си колкото се може повече време, да мога да я докосвам и храня. Организация, която ми помогна тогава, беше Национална aсоциация “Подкрепа за кърмене”, благодарение на чиито консултанти успях да кърмя.

Отношението на другите:
“Колко тежи?”. Сякаш това бе единственото, което ги вълнуваше и никой не отчиташе факта, че проблемът не е само в това колко тежи, а в това, че не може да диша, че е на прага на живота и смъртта. Само който не знаеше, че съм родила преждевременно, само той не дойде да ми дава съвети какво трябва да направя. От съвети да си я взема вкъщи и да ѝ давам коластра от краве мляко, защото лекарите само я мъчат, до това, че с опитите си да я кърмя я тормозя и тя никога няма да порасне…

Най-добрата превенция:
Образованието, достъпът до информация, достъпът до квалифицирано лекарско проследяване. Въпреки това, дори когато тези фактори са изпълнени, има много жени, които раждат доста по-рано от очакваното.

Места за адекватна информация и помощ по темата в България:
Към момента в сайта на фондация www.premature-bg.com може да се намери много подробна информация по всички свързани теми, а в сайта www.earlybaby.info може да бъде намерен абсолютно безплатно целия наръчник “Всичко за недоносените бебета”.
Но онлайн подкрепата далеч не е достатъчна в труден момент. Затова сега влагаме всичките си усилия за създаването на първия семеен медицински център, изцяло фокусиран върху нуждите на недоносените деца и техните семейства. Целта ни е там, освен адекватна и проверена информация, синхронизирана с водещите специалисти в България, да бъде предлагана и психологическа подкрепа както за децата, така и за техните родители. Този проект е мащабен и ще отнеме време, но знам колко важно е това да се случи.

Моето дете сега:
Дъщеря ми е на 6 години. Никога не сме крили от нея, че е родена много мъничка и доста по-рано от очакваното. Тя знае, че е едно от бебета, които прекарват първите си дни в “стъклените къщички”, затова много отдадено и с ентусиазъм винаги помага при инициативи на фондацията. Беше на 4, когато заяви “Когато поЛасна ще помагам на малките бебенца в стъклените къщички”.
Тя е мъдра, нежна и е запален пътешественик.

Няколко думи към родителите, които минават през това в момента:
Надежда има, дори когато изглежда безнадеждно. Но най-вече – не е нужно да преминавате през това сами. Дори когато не искате да виждате никого, просто знайте, че общността на родителите на недоносени деца съществува и сме на разположение във всеки един момент да окажем подкрепа, съдействие и разбиране.


⇒ Вижте още по тема НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА

⇒ Вижте още от ДЕЦА 0-3

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

 

Коментари