Гергана Илиева

от Гергана Илиева

На възраст 6 – 10 години, като единствено все още дете, имах страшен график на извънкласните занимания. Учех френски в училище, английски в читалище, ходех на балет в пионерския дом и на пиано в музикална школа. Всички тези неща предполагаха и изискваха занимания и вкъщи.

Нямам спомен, но мисля че не на всичко ме бяха записали родителите.

Поне за балета и френския  май проявих желание аз. Минаха в училище в търсене на балетни таланти и въпреки че не бях слаба, констатираха, че съм необичайно гъвкава. След години и десетки падания на всякакви повърхности щях да разбера, че просто съм с халтави стави, но тогава реших, че съм специална. Пианото и английският обаче не бяха по моя воля. Всичко това бе добавено към задължителното отлично представяне в училище.

На 11 години ми писна. Разбунтувах се и прекратих всички извънкласни занимания.  Дали защото вече беше заета с появилия се мой брат, или защото нямаше кой знае какви резултати от уроците, майка ми се примири със станалото без особена борба.  След години щях ужасно да съжалявам за пианото (нямаше да бъда велика пианистка, но щеше да е хубаво хоби). По-късно пък щях да установя, че имам природна дарба за езици и единственото обяснение, че с  Яворчо от моя клас не научихме грам английски в читалището беше, че не сме искали.  И двамата после завършихме езикова гимназия.


Като се роди моето дете, в някакъв момент, разбира се, стана важно дали и на какви извънучилищни занимания  да ходи.


Почнаха едни двоумения – естествено исках да ходи на какво ли не, но не исках да е насила – ами като мен в един момент ѝ писне и зареже всичко, може и при нея да изгори мокрото покрай сухото, както стана при мен. От друга страна чувала съм, че на тази възраст почти всички деца трябва малко или много да бъдат убеждавани, за да практикуват редовно спорт например.

В детската ни казаха, че има склонност към езици и че обича да танцува и пее.  Тези работи ѝ ги осигуряваха там, така че се интересувах най-вече от спортове – тенис, ски, кънки – все неща, които мечтаех самата аз  да съм тренирала като малка, но поради липса на средства и/или условия  (родителите ми не можеха да си позволят да ме запишат на тенис, а в града нямаше ледена пързалка) нямах възможност.


Вижте също: СИНЪТ МИ Е НА ЧЕТИРИ И ОЩЕ НЕ ХОДИ НА НИЩО=>Синът ми е на четири и все още не ходи на нищо


 

След първи опит със ските и кънките (на 4 и на 6), тя твърдо отказа да припари повече  до което и да е от двете. Толкова се бунтуваше, че когато имаше ски-училище, за да не остава в София, трябваше да се моля в детската да я вземат в планината, но без да я карат да се качва на ски.

На четири започнахме и с тениса – в група с други деца и учител, специализирал да преподава на малки деца.


Сега ако някой  каже, че дете на 4 г. се е влюбило в тениса от първо пипане на ракета, без да има кръвна връзка с Юлия Берберян, аз лично не вярвам, вие както решите.


Почти 6 години по-късно все още ходи, но без някаква особена амбиция (избягва всяка възможност да участва в турнир) и  донякъде поради липса на избор – казали сме, че поне един спорт извън училище трябва да се практикува.

Някъде в главата си имах план, че е добре в някакъв момента да пробваме с музикален инструмент, но докато се наканя да намеря къде да я пратя на един солфеж, да видим има ли някакви възможности и за какъв инструмент, тя  сама се ориентира към по- творчески неща – първо се записа на театър,  после на творческо писане за деца, а от скоро и на уроци по пеене. Тъй като уикендът се препълни (в събота на практика излиза сутрин  и се прибира вечер) пак на мен, а не на нея, започна леко да ми писва. Не заради заетия уикенд. А защото винаги съм вярвала, че поне до пубертета децата трябва да имат време да си бъдат деца – да играят навън, да скучаят, да си помечтаят, да направят някоя беля.  Така де, не на всички е дадено да бъдат Григор Димитров или Стефка Костадинова.


Вижте също: РОДИТЕЛСТВОТО – СПОКОЙНО, ПРОСТО БЪДИ ТАМ=>Родителството - просто бъди там

 


И при тия ми убеждения, защо детето ми бърза за тенис след училище и пише домашните за седмицата от петък вечер? Защото има много занимания през уикенда. Разбира се, многократно ѝ повторих, че  изборът е неин – ако и когато реши, може да спреш с всичко, освен със спорта.

Но тук започна нещо друго – приказките, че е надарена: учителката по театър  я даваше за пример на другите деца. А до уроците по музика се стигна след като учителката ни обърна внимание, че  вероятно е музикална, и е добре да я „проверим“. На творческото писане ходи със стипендия и беше най-малката в групата.


Винаги съм се опитвала да бъда обективна по отношение на моето гардже, доколкото въобще е възможно за един родител.


И все пак – като ти говорят такива неща, започваш да мислиш – добре де, ако наистина има някакви дадености, какви родители сме, ако не осигурим възможност да ги развива?

И така си я караме – с  тениса през седмицата след училище, с театъра и музиката през уикенда  и моите терзания дали не е претоварена и какво ще правим горните класове, където се очаква учебното натоварване да се увеличи. Успокоявам се, че тя не гледа на никое от съботно-неделните си занимания като на тежко задължение и ходи с желание. Бях решила дори да се опъна за театъра тази година (хем да спестим, че таксата си е цифра, хем и този курс е най-времеемък ). Обаче казаха, че сигурно ще вземе поне частична стипендия и едвам ни навиха, дето се вика.


Уроци по танци - ParentlandВижте също: ЗАЩО ДАВАШ ТОЛКОВА ПАРИ ЗА ТЕЗИ ТАНЦИ?!=>

 


Около нас има дори по-натоварени деца  – ходят на 1-2 спорта след училище, на курсове по езици (това поне не ни се  налага – учи предостатъчно в училище), музикални уроци, математика, програмиране. А аз седя и се чудя – малко ли правя за моето, много ли, или достатъчно? Пълният ден, за да не остава „време за глупости“ ли е за предпочитане, или детското свободно време? Интуитивно все още се ориентирам към второто, ако целта е щастливо дете, а не горди с постиженията му родители.


Вижте още от ГЕРГАНА ИЛИЕВА=>

Вижте още от категория ОКОЛЕН СВЯТ=>

Вижте още от категория ДРУГИТЕ РОДИТЕЛИ=>

Вижте още по тема МОЕТО ДЕТСТВО=>

Коментари