Калина Петкова

от Калина Петкова

Днес отидох на танци. Style dancing му казват. Нещо между хип-хоп, street style* и други чупки, предимно в ханша и главата. След като се канех от около 25 години и 2 месеца, най-накрая намерих мотивация и отидох.

Честно казано, през нощта като видях какъв сняг заваля и покри всичко за по-малко от минути с хартиена постеля, се чудех дали и този път ще ми се размине. На другата сутрин всичко изглеждаше някак си по-светло, слънчево и примамващо към ново начало. Тръгнах.

Сигурна бях, по-сигурна от това как се казвам, че имам вроден талант да танцувам, въпреки че никога не съм се занимавала с танци – нито професионално, нито любителски, но това не разклащаше непоколебимата ми увереност, че от мен по-добра няма. Усмихвах се вътрешно като си представях да ме питат учудено, ама как, ти (защото нали сега така всички директно на „ти“ започват да си говорят с непознати) наистина ли никога не си се занимавала професионално с  танци, да ме гледат с възхищение и даже да им показвам нови, непознати за тях стъпки. Представях си как най-накрая съм открила по-креативната си страна и изявата на другото ми аз. Как ставам учителка по танци и всички ми се радват и се чудят как така досега не съм се занимавала с танци. Ама въобще. Чудо невиждано!

Тадаааам. Тръгнах аз натам. Усмихвах се самодоволно като си представях, че едва ли има какво ново да видя и науча.

Трудно открих мястото, лутах се между офиси, йога студиа и фирми за луксозни мазилки,  залитайки и пързаляйки се по заледените улици. И най-накрая, току под едни стълби, някак си доста скромно и забутано сгушено, видях студиото за танци.


Влизам аз, ама така, нахакано, все едно очаквам да ми предложат, едва съм влязла, да поема някой клас на току-що прохождащи в ритъма и вихъра на танца заблудени души. Обувам калцуни, защото навън е мокро и снежно. И някакси увереността ми започва лека-полека да ме напуска.


Първи шок – в съблекалнята хората са деца. На възраст не повече от 16 години. Ама всички. Аз изглеждам нелепо. Казвам „Здравейте“. Те ми отговарят по същия начин. Някои от тях почват небрежно да се поклащат, но им се получава доста добре. Абе, тия какво правят, бе?! Нали уж всички сме начинаещи, без мен, естествено. Аз цял живот съм най-добрата, ама това между нас. И после едно момиче идва при мен и ми се представя. Щяла да замества титулярката. Вместо мен. Камелия, ама ѝ викали Ками. И Ками вика, че сега репетирали за коледното тържество. Абе, какво коледно тържество, аз от тържества бягам непрекъснато, че вече не мога да им хвана спатиите нито на дъщеря ми, нито на сина ми, кой кога, къде, на какво ще се маскира, и дали ще бъде заек, коледарче, или Елза.

Мисля си, че не съм чула добре, обаче тя продължава. Щяло да има празненство с танци и сега тренирали за него. И аз, ако си науча движенията до има-няма две седмици, щели да ме включат. Мигам на парцали и викам, „Добре“, вече съм притеснена. Ама много. Правя на отворена, но ми е нелепо. Старая се да не гледам настрани. Обличам се. Оставям кецовете в калцуните. Отивам в залата да видя предишната група, които също са дооооста добри. Сядам далече от всички. На едни дюшеци. От онези, дето едно време в училище правихме кълбо напред – кълбо назад в тъмносините си шорти, дето приличат на банскогащи. Дюшеците са онези, грозните, с дръжки отстрани да ги влачиш напред-назад из салона. В случая – залата.


Сядам. Небрежна съм, или поне така си мисля. Поглеждам се в огледалото отсреща. За първи път се чувствам толкова стара. Чудя се дали вече мога да си тръгна и да си се окайвам в снега, кой ми даде тази тъпа идея да тръгна на танци за първи път на 43.


Продължавам да се усмихвам и да се поклащам небрежно в седналата си по турски поза. Чудя се – това, че съм с очила и не възнамерявам да ги махна – дали е тъпо или nerdy, дет’ се вика. Докато се пуля в огледалата отсреща, идва още една жена. Боже, жена е, не е момиче на 16. И ми се усмихва. Нещо средно между „Супер си“, и „Не се косѝ“, вече сме две. Чудя се, на мен или на себе си дава повече кураж.


Уроци по танци - ParentlandВижте също: ЗАЩО ДАВАШ ТОЛКОВА ПАРИ ЗА ТЕЗИ ТАНЦИ?=>

 


Работата става дебела, когато треньорката застава отпред и ни споделя, че днес ще замества Жана, която е титулярката. Добре, казвам си, ето, настъпи часът на истината. И започвам леко да се поклащам, един вид, загрявам, влизам в ритъм. Ама по-тъпо не съм се чувствала отдавна. Докато загрявам, другите вече незнайно как са се засилили да правят сложни чупки и врътки в кръста, което се води загрявката. Това е лесно, фасулска работа – е, тук-там при шпагатите имам проблем, че кръстът ми след двете раждания се обажда, също така не мога много небрежно да си хващам разни части на тялото като другите, но компенсирам със съсредоточено вдишване-издишване и отпускане на крайниците в ритъм. И гледам да маскирам пъшкането и зòра с дълбоки вдишвания-издишвания.

Такааааа. Добре. Разни момичета правят шпагати с такава лекота, с каквато аз нагъвам кроасани. И викат, че не им се получавали добре. Лелеее! К`во се праат тия, бе? Всичките са с дълги коси, пуснати или на конска опашка, които мятат много самодивски насам-натам. Има причина, но за това после. А аз много далновидно преди две седмици си подстригах косата и сега мога да мятам само ръце и крака.


Идва моментът, в който загряването свършва. И започва танцът. Тези са добри, казвам си, докато се опитвам да схвана с безкрайно доброто си чувство за ритъм не движенията, а поне посоката, в която трябва да се движа.


Очевидно са тренирали, очевидно са танцувални, както беше казала една колежка преди хиляда и двеста години. Обаче това няма хващане. Движат се бързо-рязко-дръпнато. И им се получава толкова леко и естествено. Тренирали са, успокоявам се аз. Идва моментът, в който ще научаваме ново движение. Ето, налии ти казах, че сега ще се развихриш – говоря на себе си ли, на огледалото ли, – опитвайки се да хвана ритъм, да не се зъбя от напрежение и да не се бутам в никого. Не ми се получава, определено не успявам да направя нито едно от трите. Песента ме кефи, въпреки че е голям речитатив. И така – 40 минути. Наляво-надясно, аз се поклащам, поне гледам да съм в ритъм.

После изведнъж идва ключовият въпрос от треньорката кой ще участва в коледното празненство. И ме гледат. Аз мълча и се усмихвам. И ги гледам. И в един момент капитулирам: „Аз няма да съм“. И другата жена (освен мен) казва с усмивка: „И аз“. Другите не реагират, очевидно е ясно за всички. Разделяме се на групи и започваме ново съчетание-упражнение-движения, по дяволите, не знам дори как се казва. Нещо от basic** било, което означава, че е просто, нали,  а защо тогава ми е толкова трудно да го възпроизведа.


Балерина или изследовател на паяциВижте също: БАЛЕРИНА ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА ПАЯЦИ? КАКВА ПРОФЕСИЯ ДА ИЗБЕРА КАТО ПОРАСНА?=>

 


За добро или лошо никой не ме забелязва. Погледите са насочени към едно същество, което прилича безумно на Селена Гомес, само че по-хубава, която не може да различи ляв от десен крак, но в тялото прилича на модел на Victoria’s secret. Гледа като газела. Казва се Косара. На галено също. И не може да направи нищо. Изведнъж решиха, че ще ѝ обръщат персонално внимание, и покрай нейното обучение и аз успях да хвана някои движения. Другата жена (освен мен) се смее. Твърди, че се забавлява. Аз също. Правим пирует. Оказва се, че това е единственото нещо, което правя с лекота. Продължават да не ме забелязват. Не се и натискам. Косара го прави обратно на всякаква логика, с неправилните крака отпред-отзад, почти пада, смее се, всички се смеят. Ама е ок. Тук ритъмът се мери с пум-пум. И на ключови моменти, когато е поантата в танца, викат и се нахъсват.  Много яко.

Приключваме. Аз почти съм схванала 4-5 движения в последователност. Благодаря и отивам в съблекалнята. Децата си говорят за училище и другата жена ги пита в кой клас са, те викат в 10-и. „Оh, boy!“***, почти изохквам. Но те не спират и споделят, че са родени през 2002-а. Ще се гръмна, мисля си, а жената доволно категоризира: „Ооо, милениъли“. Това сега комплимент ли е, обида ли е, факт ли е, не мога да разбера. Те не реагират.

Бързам да се облека, ама и някак си ми се остава. Не знам какво следва. Излизам, всички са много дружелюбни. Отивам при Ками, която ме поглежда много мило, хваща ми ръката и ме пита дали ще участвам в този прословут коледен концерт. Отговарям с не. Усмихва се. Продължава да държи ръката ми в своята и ми казва да потърся във Фейсбук Жана, титуляр-инструкторката. Почти като завера е. Не знам защо. Ама и не питам. Обещавам. Не ме пуска. Пак ме гледа и пак повтаря за Жана. На латиница трябва да е. Поглеждам я учудено. Жана, във ФБ, напомня ми тя. Не се противя. Обещавам за втори път, без да искам.


И май си тръгвам. Ей така. Просто се изнасям. С калцуните напред. Изсулвам ги, а после и себе си през вратата. Не знам как съм. Не знам идва ли ми се пак. Май да.


Мисля си дали ще успея да правя осморки с главата. Да, това е движението, за което самодивската коса много ти трябва. Казва се осморки с главата и на него всички яко си въртят главите до припадък, ама в крайна сметка не припадат. На мен косата така ми пречи, че ако трябва и за нея да мисля, ще се гръмна. Тръгвам си, танцувам си. И това, за което си мисля, е как ще потърся парчето Lemon на Rhianna. Ама в Spotify, не в YouTube, че имало разлика, викат децата.


Да станеш на 40 - ParentlandВижте също: ДА СТАНЕШ НА 40=>

 

 


В главата ми има само един въпрос. Поглеждам навън, преди да изляза. Снегът се сипе, а небето очаква отговор…

Ще се върна. И ще танцувам до откат. Мога, не мога, в ритъм, или извън, нелепо или яко. Няма значение.

Защото имам нужда да видя отново онова момиче на 16, което е някъде в мен и е забравило да мечтае. Ще я повикам и ще я помоля да остане. Защото имам нужда от нея.

А и искам да ѝ кажа, че няма възраст, на която да е късно да започнеш нещо отначало.


*street style (англ.) – уличен стил в танците, музиката, модата, др.

**basic (англ.) – основни положения

*** Oh, boy! (ам.англ.) – израз на изненада (Олеле! Боже Господи! Да му се не види! По дяволите!)

 

Коментари