Съпругът ми стана татко още преди появата на децата.

Мисля, че още когато каза: „Хайде да си имаме бебе!”
Или после, когато съобщи новината.
Преди теста, дори преди закъснението на цикъла.
Така и двата пъти.
После, до мен в родилна зала, пое сбръчканото бебе и ме попита как ще се казва.
Инстинктът му е вроден.
Когато ме няма го усещам най-силно – малкото човече мирише на тати.
Той може да къпе бебето под душа, увиснало на врата му като маймунче, да топли с две шепи малки бебешки крачета, да люлее, да приспива, да събува нежно чорапи, да чете приказки, да храни или просто да гушка.
Да говори и разбира бебешки, да чака своето малко момиче пред залата за художествена гимнастика с часове, да те учи да караш колело без помощни.
Тати променя енергията, прибирайки се.
Тогава в коридора настава малка фиеста, чуват се викове, писъци, доволно гукане и възгласи „Татеее”, „Та-та”…
Защото тати може най-добре – може да обича мама.

Коментари