Ще се опитам да ви представя света на логопеда от еди друг ъгъл – без съвети, термини и специфична информация, а откъм забавните аспекти, будещи  в мен усмивка и ежедневна мотивация.

Първоначално нашите герои прекрачват прага на кабинета със срам и любопитство, случва се и с плач от неизвестното. Тихи, плахи, притеснени да не изпуснат от поглед  близкия насреща, или непринудени, видимо спокойни, впускащи се свободно във всяка една игра, предложена отсреща. Погледът и действията им ги издават: „Какво е това  място? Каква е тази жена? Защо мама ме доведе тук?‘‘, или „ Олеле супер, колко много играчки, тази не съм я виждал… Я, каква е това? Тук детски кът ли е?‘‘

Повечето са склони да съдействат, бързо се отпускат, на други им трябва време да се доверят и да изградят приятелска връзка с терапевта. Започва нашeто приключение, в което ние не просто играем и не просто си седим на килима, пред огледало, на стола, а чрез играта постигаме целите си: да говорим по добре, да можем и да знаем повече неща. Оглеждаме се в очите на детето, а то около себе си.

Разбиранията и фантазиите на децата са необятни. Всяко от тях носи своите наивни и идеализирани представи за заобикалящия ги свят. И така стъпка по стъпка, с всеки следващ път, от седмица на седмица, те стават все по-уверени и мотивирани. Момичетата – с красиви прически, рокли, аксесоари, а момчетата – винаги нетърпеливи да покажат своята нова придобивка – робот, кола или други модерни детски неща. Три-четиригодишните са любопитни, пет-шестгодишните са по-сериозни… докато всички не разберат „Какъв е този логопед сега?!“

→ Вижте също: УЧИТЕЛИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ…?

Постоянство, търпение, трудности и забавление – това е светът на думите, в който „Мацкидонатс“ започва да звучи правилно, „лек ден“ вече не е „леген“, а „аленчетата“ са еленчета, „уафуа“ е вафла, „матаронки“ са маратонки, „михикалка‘‘ е химикалка, „рак, шапка, жабка, сам“ не звучат като „йак, сабка, забка, шам‘‘. В него те са разбрани, все по-сигурни и уверени, забавляващи се и неусетно моделирани. Разкриват ни се чрез игра. Наивни, интуитивни и често крайно любопитни ни показват, че за тях нещата са прости. Представата за доброто и красивото е приказна, а за лошото – плашеща и зловеща.  Колкото еднакви, толкова и различни. Срещите ни са винаги интересни, понякога непредсказуеми. Оставят ме в недоумение, когато вербализират спонтанните си мисли. В такива моменти всички, общуващи с деца, се питаме откъде ли  им е дошло на ум това.

Случва се по време на ежедневния ми терапевтичен час, насред упражнения и повторения, да бъда попитана в трепетно очакване:

– Ти да не си от миналото?

Сдържайки се да не се разсмея, се опитвам да разбера какво е породило тази реплика – незнание на думата, изказване от филмче или провокирана асоциация.

→ Вижте също: РЕПЛИКА НА ДЕНЯ: ЗАЩО УЧИЛИЩЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

Децата често изпитват силното желание да се разсейват и да разказват къде са ходили, какво са си купили, случва се да задават най-разнообразни въпроси. Така в  подобна ситуация се чува поредната сензация. Прекрасен, открит, красив и бъбрив малчуган реши да ми сподели съкровената семейна тайна:

– Знаес ли, це мама е Временна! Ама тихо, тайна е!

Така е, беше прав – всички сме временни, но не всички сме бременни.

Вълнения веднъж обзеха една малка принцеса, интересувайки се „А ти имаш ли си принц?“. Последващо възклицание ‘‘Олеле какъв хубав гръм!‘‘, се удиви тя по време на бушуващата навън буря, но нали за нея всичко е хубаво и красиво…

Друго дете, пак по време на буря, скача рязко от стола и тичайки към прозореца отбелязва :“Да видя един ток как свети и идвам.“’

„Какво прави полицаят?“ – разпитвам аз, тъй като се запознаваме с професиите.

„Пази заложници“

„А какво прави пожарникарят?“

„Пуши огън“

„Как се казва човекът, който готви?“

„Баба!“ – чува се категоричен отговор.

→ Вижте също: КАК НАУЧИХ ДЕЦАТА СИ ДА ГОВОРЯТ БЪЛГАРСКИ

Запомнящи са и изказванията на двамата герои на деня. Единият, провокиран да разказва за себе си, без да се замисля отговаря, че живее в джунглата.

Вторият промърморва в края на своя час с отегчен глас:

„Офф, знаеш ли, много е скучно на тази планета!“

След поредица въпроси адресирани към мен, не закъснява някои ден и тяхното осъзнаване, че аз, „приказната“, в техните очи съм като всички останали. Те, моите малки герои, израстват пред очите ми като знаещи и можещи.

Истории има всеки ден. Емоциите не свършват.

Накрая да ви пожелая, както винаги на мен ми казваше за довиждане един мой малък  петгодишен фен,  с патос и силен вик:

– Хайдеееее, живи, здрави!


⇒Вижте още по тема ОБРАЗОВАНИЕ

⇒ Вижте още по тема ОКОЛЕН СВЯТ

Коментари