Ирина Николова

от Ирина Николова

Ведри поздрави се подмятат в предколедния въздух още от ноември. Звънкат мелодично и натрупват в съзнанието топло, пъстро  усещане за предстоящо веселие и приповдигнат жизнен тонус.

Поетапно започвам да „отпускам  пружината“ и да се навивам за почивка, дом, храна, малко тишина, срещи с приятели, танци, вино, фойерверки, в промеждутъците, разбира се, плетки… Отивам  си вкъщи, при мама, и ще бъде толкова хубаво!

Средата на декември, децата са здрави, силни, пълни с енергия, аз – наопаки на тях – болна и изтощена тряскам червени хиксове на календара и чакам с настървение 23-ти, когато ще се метна на колата и директно в кревата на село.  Направила съм си списък на всички жизнено важни ангажименти,които следва да отметна в празничните дни:  спане до 10ч, фризьор, маникюр, кола-маска, филми,  кафе с Деси (да купя подарък за бебето!), кафе с  Боби, да си дочета книгата от миналата Коледа, да си сортирам преждите, да си купя нови, да започна пролетната си колекция.


В колата превъртам и допълвам списъка, почти си пея на ум жизнерадостни коледни песни и преглъщам слюнка при мисълта за вкусни мамини манджи. Пристигаме. Майка е с грип!


– Защо не ми каза?

– За да не те тревожа.

-Ама кой ще гледа децата, как да отида на фризьор, аз кога ще си почина?! И как изобщо ти хрумна точно сега да го хващаш тоя грип?!?!?

Изолирам се с децата в апартамента на леля и ридая над списъка си. Студено е, бойлерът не е включен, кабелната хваща само 10 канала и даже нямаме нищо за ядене. Животът е безнадежден. Моля се майка до утре магически да оздравее!

Е, не в идеално здраве, но понадигнала се е жената, наяла се с чесън и джинджифил, къщата смърди нетърпимо, но пък е топло и чисто, а и аз нали имам планове да изживея празниците основно навън. Хвърлям децата, хващам си торбата и съм навреме при фризьора. В средата на процеса телефонът започва  да звъни.

– Само да ти кажа като се прибираш да купиш картофи, че са ми на свършване. И някъде ако намериш сушени чушки (къде, по дяволите, очаква да ги намеря – в салона или в кафенето?!). С боб или с ориз да ги пълня? Ако искаш с боб, запиши си и боб да вземеш, ама да знаеш при Пенчо е най-хубав, бързо увира (ще трябва, значи, да включа и Пенчо в графика си). И през супермаркета да минеш, че са пуснали нескафе на промоция.

→ Вижте също: ДНИ ПРЕДИ ТЕРМИН

До края на процедурата съм приела още 7 обаждания, списъкът ми с жизненоважни ангажименти се е изменил до неузнаваемост, фризьорът не ме е оформил отляво покрай телефона и вече не ми се ходи на никакви кафета с приятелки, бебета и прочие.

Посвещавам следобеда си на издирване на сушени чушки, плащане на сметки и удовлетворяване на поредица други битови нужди, които майка ми не е успяла да си удовлетвори лично поради грип. Първият празничен ден приключва успешно – за една от двете ни.


Утре, казвам си аз с максимален позитивизъм, ще си почина. Традиционно се събираме у свекърва ми цялата рода, мъжете колят прасета, жените ги готвят, децата играят навън, ще си взема книжката, ще си полежа, ще се наям (най-сетне!).


Не че не се е случвало и преди, но някак не си го бях калкулирала, че точно този път мъжете пак ще се напият. Единия даже от вкъщи. Другите – на терен. Предават си ножове, крака, уши, между тях  чайник с греяна ракия и още по-жежки ругатни. Оформя се скандал от отворен тип – един влиза, друг излиза, трети не знае за какво иде реч, но е активен участник. Покрай това баща ми си сецва кръста, а вуйчо за малко да се епилира с горелката. Коледата, слава на Бога, завършва с гюрултия, но без смъртни случаи, с изключение на свинете. С опънати нерви и главоболие за мен, умерен глад и две каруци посуда за измиване. Добре, че вчера не си направих маникюр.

На 26-ти в ранни зори звъня на шефката да ѝ честитя имения ден и да помоля да ми прекъсне отпуската между празниците. Имам тревожна нужда от почивка!

→ Вижте също: МЕЧТА ЗА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

Последният празничен ден преминава в енергично суетене около сецнатия кръст на баща ми, повредената пералня на майка ми, сопола на малкото дете и забравения учебник по италиански на голямото. Да, уважаеми, моите деца наистина са уникални! Не ядат шоколад и реват половин ден с пълно гърло за забравен учебник по време на ваканция! Главата ми е пред взрив, децибелите на семейната комуникация се покачват, пералнята си тече, а от фурната мирише на изгоряло. Поне майка е спряла да се тъпче с чесън.


Едва доживях да се върна на работа. Проснах се изцедена на бюрото и спах около половин час. След това побързах да си запиша дежурство за 31-ви. Малко релакс, все пак и да се похваля после с чиста съвест, че съм посрещнала ведро и щастливо новата година.


Направихме си баница с колегите, натъпкахме я с мръснишки късмети, пихме от шефския алкохол и пяхме революционерски песни. Някои дори успяха да реализират късметите си на място. Беше наистина весел празник и успешен старт на новата година (за онези с реализацията ;).

А вие? Имахте ли весели празници?


⇒ Вижте още от ИРИНА НИКОЛОВА

⇒ Вижте още от категория СЕМЕЙСТВО

⇒ Вижте още по тема ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

 

Коментари