Изабел Басмаджиян

от Изабел Басмаджиян

Снимки и колаж: Mingle Mangle Photojumble

Сезонът на активния веложивот бавно отминава, докато есента багри листата. Съвсем скоро зимата иде, знаем, велосипедистите ще сме една шепа луди. Ще мирясат най-сетне невротичните шофьори и изтормозените пешеходци. Пословичната толерантност на българина ще задреме на топло до следващата пролет, когато отново ще избухне с все сила с онова характерно „ма“ в обръщението, само защото съм на две гуми и съм жена.


Обещавам да бъда обективна, така както съм и искрена. В три части ще ви разкажа какви сме, после нека разсъждаваме защо сме.


Човечеството все още не е измислило модерна технология, която да осигурява синхрон между физиката, сетивата и душата, такава, каквато успява да осигури велосипедът. Колоезденето за мен е начин на живот, не просто спорт или поза. Междувременно съм и активен шофьор, със самочувствието да превъзхождам мъжете зад волана – е, не с технически познания по автомобила, но с практически умения. Обичам и пеш да ходя – бавно, наблюдавайки хората и живота около мен. Само в градския транспорт няма да ме срещнете, не и доброволно. И ето какво мога да споделя с всички участници в уличното и парково движение на София, особено с тези от вас, притежаващи чувство за хумор и самоирония.

Типове велосипедисти:

  1. Отговорният. Той знае удачни и безопасни маршрути. Стреми се да не нарушава покоя на околните. Слиза от велосипеда на пешеходните пътеки и спира на червен светофар, отдава предимство на пешеходците. Може да бъде забелязан и с отвеяна от удоволствие усмивка, и със сериозно изражение. Почти се е докопал до съвършенството, но такива хора, както знаем, няма. Вероятно е да го срещнете, ама ще е друг път.
  2. Кокетката. Тя има винтидж колело в любим цвят, като задължителна част от визията ѝ е дългата рокля. Плетената кошница с цветя е част от модното клише да бъдем ретро в 21 век. Стойката ѝ е винаги изправена, косите ѝ са оставени в ръцете на естествения коафьор Стилист Вятъров. Може да се движи по уличното платно в посока поредния винтидж базар не по-зле от всяка друга кокетка със сладка Vespa.
  3. Недораслякът. Или е падал на главата си като малък, или му предстои да си я счупи от безразсъдство. Пречка се на всички, опасен е и е редно да замръзнете когато минава около вас, за да спасите живота си. Винаги се движи на скорост, със слушалки, за да се диференцира от пътната обстановка. Мисли се за малък бог – още не фигурира в системата като данъкоплатец, но всички знаем, че само тя (и някоя добра жена, която не е майка му) може да го вкара в правия път.
  4. Родителят. Кара колело с каска за себе си и децата – safety first. Малкото е закопчано на задната седалка, голямото е на собствен ход или отпред, или отзад. Ако въртят педалите семейно, обичайно бащата води групата, децата са в центъра, майката е орлицата в края. Движат се само по велоалите, където и ако изобщо съществуват, и в парковете от една начална точка до друга крайна точка. Могат да бъдат видяни най-вече през уикендите, само и единствено през лятото. В лошо време и през другите сезони децата се скриват по домовете, за да не бъдат калявани. Пардон… разболявани.
  5. Срасналият. Ползва велосипед за всичко – за придвижване, пазаруване, пренасяне на вещи. Монтирал е мигащ фар на рамката, който те заслепява и през светлата част от деня. Може да носи светлоотразителна жилетка, но може и да не носи. Обичайно се мисли за автомобил, трамвай, тролейбус, в неделите – и за метро. Само по въздух и вода не му се получава по обозрими причини. Дори и той самият го схваща, макар и по-бавно от останалите.
  6. Всичкознаещият. Първо и най-вече отглежда брада и мускули в добър тонус. Позволява си красиви татуировки и всякакви символи и елементи, по които въздишат момичетата. Второ, може да сглоби и разглоби велосипед само със силата на мисълта си. Използва налудничави думи за всяка малка част от колелото, за която ние с вас дори не подозираме, че съществува. Възможно е то дори да притежава собствено име по силата на техните взаимоотношения. Той пътува много в чужбина. Пише в блог за всички страни, в които основното средство за предвижване остава велосипедът – дори е снимал датската принцеса на колело с децата през зимата.
  7. Заблуденият. Някой му е вменил за разумно да не блъска напосоки във фитнеса, нито пък да се поти над велоергометъра и пътеката, щом може в това чудно време навън да кара истинско колело. Което не притежава за момента, но това е само временно неудобство. Ентусиазмът му е трае около седмица. Единствените снимки на велосипеда му са направени с нервни жестове с телефона, с цел бърза онлайн препродажба. Обратно във фитнеса се чувства на мястото си. Все пак велоергометрите имат wi-fi и ТВ-тунер, за разлика от тъпото колело.
  8. Жалеещият. Мръсници са откраднали колелото му. Той е съсипан и в съсипията си обикаля из масите за втора употреба спортни принадлежности около стадиона, където е обществена тайна, че човек е в състояние да си възвърне собствеността си, като си я закупи. Това при условие, че социалните мрежи не са разпространили 666 пъти апела му за помощ в патриотичен стил на български и за по-сигурно на шльокавица. Дори любителите на котки се хващат на въдицата му и вместо котки споделят „последната снимка“ на колелото.
  9. Възрастният. Кара колело предимно, защото сърцето му вече е на години и е разбрал от личния си лекар, че и душата ще бъде млада, и тялото, щом се движи редовно с велосипед. В кошницата му има плодове и зеленчуци, вестници и лекарства, както и други важни за тази възраст неща. Избягва градинките заради хаотично тичащите младенци, смел е на уличното платно, но и безкрайно внимателен. Обичайно няма представа къде са велоалеите, които, ако изобщо ги има, не са му по познато отъпкания маршрут.
  10. Лаикът. Този е най-зле от всички. Има велосипед, защото е модерно, но предимно го бута, за да не се изпоти. Възможно е да инвестира сума, равностойна на 15-20-годишен автомобил заради по-добра возия, джвъчки по рамката, ръкавици за нежните длани и т.н. Характерно за него е, че има гараж – иначе би било невъзможно и неразумно да се напряга по етажите с колело на рамо.

В коя група съм аз като велосипедист? Предполагам си задавате този въпрос. Не е честно да категоризирам непознати, макар и съвсем шеговито и напълно добронамерено, а да не иронизирам себе си. Истината е, че аз съм от всичко по малко, което е рамките на разумните граници. Е, с малки изключения – позволявам си да карам велосипед в насрещното, например. Но тъй като често с мен са и децата, се стремя личният пример да е в синхрон с приказките за безопасност, култура на колоездене, начин на поведение спрямо околните и тях самите.


Удоволствието от това да уловиш вятъра, да не си участник в задръстванията в големия град, да спортуваш, докато вършиш някаква работа, е огромно и трайно заразно.


След като вече разбрахте какви велосипедисти сме и ако имате нещо против съгражданите си на велосипеди, отчетете следните факти:

  • София отдавна отесня за този луд трафик, а по закон велосипедистите са част от пътното движение. Те не са защитени в ламарини като шофьорите, обаче. Спазвайте разумна дистанция. Ако ви е трудно да бъдете толерантни към непознати, представете си, че въпросният велосипедист би могъл да е в колата пред вас като част от задръстването, което създавате вие с вашата кола и подобните наоколо.

 

  • Не забивайте нос в телефоните си, движейки се по велоалеите – повечето от тях и без това са организирани от някой, виждал велосипед само на картинка. Зная, че с нова култура не се събуждаме всеки ден, но взаимността и толерантността са винаги добра идея.

 

  • Колоезденето в България може да се превърне в начин на живот, ако някога се събудим с подходяща инфраструктура, ако се стремим взаимно да не си пречим, ако имаме самосъзнание и учим децата как да бъдат част от пътното движение безопасно и културно, растейки – някой ден ние ще сме бабите и дядовците, а те ща яхват колелетата, моторите и автомобилите.

Следва продължение с типовете шофьори.

⇒ Още статии от Изабел Басмаджиян

⇒ Още публикации от Околен свят

⇒ Още публикации от Възпитание

Коментари