В живота на почти всяка жена идва момент, обикновено непосредствено след майчинството, когато открива съществуването на фотографската техника. Процесът е внезапен и рязък, и води до много последствия, някои от тях – тежки и непреодолими.

Минава през няколко етапа, които ще се опитам да изложа накратко тук. Някои са лично преживяни, други, за щастие, пропуснах.

ЦВЕТЯТА И ПЕПЕРУДИТЕ
Снимането често започва с компактен фотоапарат, т.нар. сапунерка. Снимате всичко – цветя, пчели, краката си, небето, ЗАЛЕЗА, цветя, ИЗГРЕВА, цветя, чашата с капучино, цветя, краката си, храна. Важното е да се използва всеки момент и всеки обект. Съвсем скоро установявате, че сте заснели всичко вкъщи – от пепелника, през хладилника и гъбата за чинии, до рамката на прозореца. Обикновено споделяте тези плахи шедьоври с Фейсбук аудиторията и задължително поставяте концептуални заглавия като „Тъга“, „Умислен ден“, „Безкрайност“ и други подобни. Част от публиката все още не ви разбира, но съвсем скоро всички до един ще открият вашия дремещ фотографски потенциал.

БЕБЕТО
При поява на бебе наблизо, собствено или чуждо, обектът на заснемане става само един – ТО! Близък план, далечен план, мигла, крак, обувка, коса, ухо, зъби, бузи – всяка част е заснета многократно. Снимате го докато спи, храни се, ака, пълзи, гука, мига, повръща или се къпе. Вече работите за стабилен семеен архив. Не подбирате кадри, просто пълните картите и ги изсипвате в папки. Роднините започват да забелязват, че ставате все по-досадни и навсякъде влачите фотоапарат. Вече имате хоби.

ГОЛЕМИТЕ ЧЕРНИ АПАРАТИ
След огромните количества снимков материал, които бълвате и първоначалните арт пориви, рязко установявате, че сапунерката вече не ви върши работа. Няма го онзи приятно размазан фон, наречен боке, не можете да настройвате експозиция, бленда и исо. Капацитетът ви на артист-фотограф е заключен в тази аматьорска кутийка и неудържимо напира да излезе. Дошло е времето за т.нар. Голям Черен Апарат. „Започнете с нещо по-евтино от по-нисък клас“ – убеждава ви продавачът и ви пробутва апарат с варио обектив, който ви се струва върха на фотографията. Имате си вече и чанта, в която грижливо прибирате техниката. Носите придобивката буквално навсякъде. Всички ви намразват, защото постоянно търсите какво да заснемете. Ставате неадекватни, с блуждаещ трескав поглед. Погледът на твореца.

КУРСОВЕТЕ
Нормално продължение на всичко е един добър стегнат курс по фотография. Чели сте книжката на апарата, тук-таме в интернет, но имате необходимост всички тези познания да заемат нужното място и ред в главата ви. Записвате се с хъс и енергия да станете новия Стив Маккъри. Поне. Преподаващите в тези школи едва ли ще разпалят допълнително вдъхновение, но поне ще ви обяснят базовите настройки на апарата. Претупват материала – малко студийно, малко нощно, предметна фотография, теория и айде. На практическите въпроси обикновено се отговаря уклончиво и неясно, защото целта е да се запишеъе на следващо ниво. А и всеки пази занаята си в крайна сметка, оправяйте се.

ИНТЕРНЕТ И КНИГИТЕ
Леко се ядосвате на небрежното отношение към вашия уникален фотографски талант и решавате да набавите сами знания и опит – от интернет и книги. Изкупувате всякаква литература – за светлина, за обработка, за пейзажи, за портрети, за макро, за микро, каквото има на пазара. Разбира се, отваряте ги по веднъж, след което потъват в прашните рафтове за години напред. Все пак по-важна е практиката. Роднините продължават да ахкат по вашите изящни кадри и вече ви призовават да направите изложба. Скромно хихикате и се пръскате от гордост. Вече всеки, който ви види с апарат, бяга надалече или търси удобно извинение да си тръгне. Ставате досадни сами на себе си, но изкуството не търпи покой.

БГ-МАМА
Никой не ви разбира, имате нужда от съмишленици, партньори, приятели на фотографското изкуство. И воала – откривате фотографската тема на бг-мама. Боже, защо чак сега? Пълно е с мами, които също като вас снимат по цял ден децата си в търсене на поредния шедьовър. Мами, които знаят какво е боке и raw. Мами, които самоотвержено мъкнат чанти, стативи, обективи, отражатели – в жега и студ, в дъжд и градушка, в добро и лошо.

Все още помня първата си публикация в тази тема. С трепетно вълнение споделих един „шеметен“ кадър на дъщеря ми и очаквайки поредните ох и ах, получих само: „Еми някакво бебе върху чаршаф, и кво?“. Тук цялото ви фотографско самочувствие се срива. Увереността ви на умело снимащ човек се разпилява на парченца. Цялата ви фотографска идилия е унищожена брутално и грубо. Решавате да изхвърлите апарата и да си намерите ново хоби.

Нещо обаче все още ви човърка и продължавате да четете. Постепенно се отпускате, започвате да изправяте хоризонти, да кропвате кофи за боклук, да слагате екшъни, да ползвате лейъри. Минавате на съвсем друго ниво и сте горди от това. Снимате вече не само детето си, а и замислени хора по улиците, празни пейки в парка, спукани балони на тротоара. Започвате да творите изкуство.

Мамите от време на време ви скастрят, че ви е изгоряло небето, че сте отрязали крак, ръка или нос, но на вас вече изобщо не ви пука. Истинският артист знае цената си и преследва целите си, без да обръща внимание на заядливи коментари. Ако ви критикуват, просто го отдавате на завист, неразбиране или ПМС. Несъвършенствата са арт.

ФУЛ ФРЕЙМ
Тези магически две думи. Не сте сигурни дали ви трябва, дали ще снимате по-добре, но отчаяно се опитвате да си избиете от главата този предмет за хиляди левове. Всички мами вече са с фулфрейм, чак ви е неудобно да споменете, че с сте с кропка. Сънувате го, бленувате го, пестите от закуски, дрехи, обувки и козметика и най-накрая се сдобивате с кръв и пот до НЕГО! Отнема ви месеци да разберете всичките му функции и с леко разочарование установявате, че всъщност и преди фулфрейма си снимахте добре, а и можехте да си спестите този засядащ на гърлото разход. Но пък вече можете да ползвате исо 2 000 000 (поне), да снимате в пещера, къртича дупка или мазе. Което пак е нещо.

ФОТО ФОРУМИТЕ
Махвате пренебрежително с ръка на мамите и минавате във висшата лига – Фото Форумите. Места, предимно населявани от мъже, които всекидневно мерят дължината на обективите си. Започвате да говорите на фотографски жаргон, с лекота и цинизъм. Всички извън вашия кръг са аматьори, смешници, лаици. Вие сте в стегната група талантливи съмишленици, които постоянно ходят по пленери и семинари, качват кадри в специализирани сайтове, чийто достъп е само с покана. Вие вече не сте само мама, вие сте фо-то-граф.

ОБЕКТИВИТЕ
Колкото повече, толкова повече. Трябват ви всякакви – широкоъгълни, фиш ай, тесни, широки, дълги, къси, евтини, скъпи, с бленда 1.4, 1.8, 2.8. Искате да изкупите всички и да си ги носите по цял ден в огромната чанта. За елементарна снимка на детето ви сменяте по 5 пъти обектива, отвивате, развивате, гоните светлината, чакате контражурът да стане удобен, с две думи – създавате си излишни главоболия.

PHOTOGRAPHY-то
След като сте преминали всички етапи на растеж, решавате, че е дошло време да превърнете хобито в бизнес. Нищо, че всички снимат. Нищо, че пазарът е малък. Вие можете. Слагате към името или никнейма си думата PHOTOGRAPHY, наемате чисто и бяло помещение с големи прозорци, купувате една камара с пропс (реквизит на по-прост език) и стартирате. Бебета, деца, семейства, кучета, кръщенета, сватби, погребения, рождени дни, абитуриентски балове, разводи – снимате ВСИЧКО.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ХОБИТО
След няколко месеца сред ревящи бебета, капризни майки, суетни татковци и разглезени деца всичко ви писва. Започвате да съжалявате, че изобщо сте се захванали. Вече не ви се снима. Собственото ви дете няма снимки поне от година. Мразите фотоапарата. Идва ви да го изхвърлите, счупите, залеете със сладък чай. Припомняте си, че хобито ви си е отишло безвъзвратно и прекарвате цели нощи в обработка на снимки на пияни роднини, менчета, голи бебешки дупета, танцуващи пилета и чаши с панделки. Изкуството се е оттеглило смутено в ъгъла. Вече нищо няма смисъл.

Решавате, че трябва да сложите край на тази драма. Прибирате фотоапарата, тутутата, диадемите и дървените кончета. Давате си няколко месеца пауза за размисъл, в които се завръщате към сапунерката и телефона. Изведнъж снимането пак придобива очарование. Не ви интересува нито качеството на бокето, нито дали има шум във фона. Дори не забелязвате изгорялото небе и липсата на кристален фокус. Започвате да снимате за себе си, „за кеф и удоволствие, за мир и спокойствие“, както казват децата. Вадите апарата само когато ви е приятно, когато чантата не ви тежи, когато светлината е извънземна и няма как да не я „уловите“ – тази любима фотографска дума. Снимате емоциите, погледите, жестовете, настроенията. Не ви пука дали има отрязан от кадъра пръст, цяла глава или половин дете. Всяка снимка ви харесва и няма нужда някой да ви казва дали е добра. Защото си е ваша и нищо друго не е важно 🙂

*С любов и усмивка към всички мои снимащи приятелки♥

Коментари