„Всичко е наред“ е кампания, която има за цел да създаде неформална среда, в която никой не се чувства съден за решенията, които взима по отношение на децата си. Мечтаем си да спрем да критикуваме и да се чувстваме критикувани. Вярваме, че родителите имат потенциала да се подкрепят взаимно, вместо да реагират прибързано, особено когато не познават ситуацията и мотивите на човека отсреща.

Нека обясня.

Сигурно на всеки от вас се е случвало да се почувства обиден заради подхвърлен коментар или пък нещо случайно прочетено в мрежата. Също толкова сигурно е, че всеки от нас го е причинявал на друг човек. И аз съм го правила. Много пъти.

Затова, ето ви една идея: кажете на човека отсреща, че #ВсичкоЕНаред .

Всичко е наред - Parentland

Бързам да споделя какво ме провокира. Преди децата генерално ни се струва, че да си родител е, меко казано, елементарно. Сигурно ни е заложено генетично, за да улесни размножаването. Аз, например, далеч преди дори да си помисля да забременея, бях превъзходна майка. Отлична. Почти съвършена. Надминавах и собствените си очаквания. Пред свои приятели с деца отварях устата си и от нея излизаха пълни безсмислици. Понякога без да искам, понякога съвсем нарочно. Коронована принцеса на пасивната агресия смело раздавах съвети, маскирани като въпроси. „Разбира се, че съм компетентна по темата. Четох за това в тоалетната!“

В момента в който се озовах от другата страна, споменът за всеки момент, когато съм се държала покровителствено, ми приседна. Някъде между носоглътката и хапливите ми коментари. Започнах да забелязвам колко често хората се опитват да натрият носа на някоя майка, и изобщо родител, и с каква лекота сипят обиди на чужд гръб в интернет.

Никой не обича да му вменяват вина. Ужасно е някой дори да ти намекне, че не се справяш с децата си. Ужасно е дори само да видиш в очите им, че си го мислят. Вярно е, че голяма част от това, което ни напряга, се случва само в собствената ни глава. Чувстваме се съдени във всеки миг от всеки ден. Дори когато никой не ни наблюдава. Всяко нещо, казано по адрес на детето, ни кара да се чувстваме провокирани и да изпитваме нужда да оправдаем решенията си. Понякога дори комплиментите. С появата на бебето чувството ни за хумор сдава багажа. Често, когато някой ни каже, че е направил избор, противоположен на нашия, това ни кара да се чувстваме сякаш ни крещят.

Разбира се, не всяко нещо има за цел да провокира. Повечето хора, които казват „Как се чувстваш?“ в деветия месец на бременността или пък „Изглеждаш изморена“ два месеца след това, не се будят сутрин с мисълта как да ти вгорчат живот. Най-често на никой не му е важно дали ще планираш секцио, ще кърмиш на поискване или ще се върнеш на работа след три месеца. Хората обичат да си говорят, за да се намират на приказка. Не става въпрос за троловете. За тяхното съществуване сме наясно. Понякога са в прякото ни обкръжение, четем ги в социалните медии или из световната мрежа. Но когато нещо истински те подразни, не е нужно да му отговаряш. Винаги можеш да станеш, да си тръгнеш или да замълчиш. А ако е написано, да не го четеш. Не реагирай! Просто го остави да си стои там и не го удостоявай с коментар. Това ги разсипва.

Ако пък много искате да кажете нещо на някого до вас, кажете му, че:

… това с децата е трудна работа

… е нормално да се колебае

… всички правим грешки

… е ок да си поплаче

…светът е пълен с тролове. Не можеш да ги промениш, а само да ги игнорираш. Можеш да промениш само себе си и отношението си към тях.

…трябва да търси решения,  адекватни за неговото семейство

…всяко дете е различно

…е добър родител

Или не казвай нищо – усмивка и прегръдка са достатъчни.

*Употребата на понятието родител е по-скоро обобщаващо. Включва и  баби, дядовци, осиновители, ЛГБТ, приемни семейства, бъдещи родители, детегледачки и всички, чието основно занимание и призвание е да се грижат за малки човеци. Можете да се включите чрез споделяне на изображението, споменаване на хаштага #ВсичкоЕНаред или просто с потупване по рамото и прегръдка.

Коментари