Това лято, както миналото, както и летата от няколко години насам, ги свързвам главно с опаковане и разопаковане на багаж. Многократно и разнообразно – от май почти до октомври. За трима, понякога плюс куче. Често съдържанието му изминава  директния път от коридора, през пeралнята, дъската за гладене и отново се озовава в коридора, готово за потегляне.

Преди, докато водех безгрижния живот на необвързана, разполагах с цялото свободно от работа време единствено и само за себе си. Багажът ми за кратки пътувания се състоеше в малка кокетна пътна чанта. За по-дългите пътувания използвах също такъв кокетен и не толкова малък куфар. Приготвях ги за около 5 минути, като единствената ми грижа и мисъл беше кое с кое ще си отива и дали съм си взела „онезиобувкикоитоставатзавсичко”. Винаги забравях по нещо, но не беше фатално, така имах повод да си купя същото, но ново.


Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече, ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и недотам миниатюрни вещи.


Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5-месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки, прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два.

Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща за всеки случай, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки – 5 дни се разхождахме по едни кецове и джапанки за лев от местния хоремаг.

Преди подреждах багажа си по видове дрехи – рокли, блузи, топове, панталони, поли. Навивах всеки вид на руло, за да пестя място, да не губя време в хотелско гладене и да не се излагам пред чужденците с измачакани дрехи при внезапно преобличане. Какви ти сега рула! Гледам да пъхна нещо, което става за носене и все пак да има приличен вид. Миналата година така се бях зашеметила, че екипчето ми за плаж се състоеше в еклектичната комбинация от зелени джапанки, червена шапка, бански в кафяво и розово и плажна чанта бордо и бежово. Съчетаването на цветове на плажа изчезна безвъзвратно някъде в миналото.


Огледалцето, гланцът за устни и гребена бяха брутално изместени от кофичката, надуваемия басейн и мокрите кърпички. Факт.


Не си мислете, че и Мартина няма собствено виждане по въпроса. Тя също приготвя собствен багаж – нейни чанти, очила, портмонета, чадър, бебета, възглавнички и всякакви жизнено важни предмети, без които никога не тръгва. Кучето пък надушва винаги пътуванията и започва да носи играчки и каишки, за мен остава да прибавя четката за ресане, купичките за храна, кучешкия шампоан и сухата храна.

Виждате, че не е лесна работа. Вкъщи се шегуваме, че катунът пак потегля. Към гореизброените багажни единици прибавете и надуваема четириместна лодка, въдица, фоточанта, статив,  отражател и два компютъра – положението е наистина тежко. С две деца сигурно ще се наложи  да пътуваме със собствен автобус.

Коментари