Яна Копчева

от Яна Копчева

Като ръководител на предучилищен клас, всеки септември започва с нови ученици.

Това ми се е случвало вече 10 години, но имам усещането, че никога няма да ми омръзне. Както съм казвала  и преди – за мен това е най-хубавата възраст.

Добре е, че все още си спомням всяко дете, с което съм се запознала на 15 септември. Признавам, имената вече малко са се разбъркали в спомените ми. Има деца, за които ми отнема малко време да се сетя. Има и такива, които може би почти съм забравила и след години наистина няма да си спомням.


Но има и от другите деца. Които съм сигурна, че ще помня цял живот. И, струва ми се, те също ще помнят мен.


Деца, които вече са тийнеджъри, но ме пазят в сърцата си като първата госпожа от училище. Деца, които познавам още от детските сълзи, от малките пръсти, редящи конструктор, от меките бузи и внезапните прегръдки.

→ Вижте също: УЧИТЕЛИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ…?Учителите предпочитат - Parentland

 

Деца, които вече са големи за гушкане, а така ми се иска да мога да прегърна, без това да е неловко…И за мен, и за тях.

Най-красивите моменти от това да си учител на малки деца идват след време. Нужно е търпение, няколко години търпение. Когато всички станем със съзнанието на възрастни.

Трудно избирам думите, даже сякаш няма такива, които да опишат това чувство. Да знаеш, че си значим, че всичко е имало смисъл.

Благодаря ви за всичко, прекрасни (пораснали) (мои) деца!


→Вижте още от ЯНА КОПЧЕВА

→Вижте още по тема ОБРАЗОВАНИЕ

→Вижте още от категория УЧИЛИЩЕ

Коментари