Деница Панайотова

от Деница Панайотова

Отдавна ми се щеше да споделя усещането да си активен човек у нас и реакциите, които предизвиква това. Започвам един по един да отлепям етикетите, с които бях накичена. С усмивка и махване с ръка.

  1. Не съм „градска кифла“. Категорично извънградска съм. Често се улавям телом да присъствам в града, а духом да се рея нейде из някое затънтено местенце – нависоко и надалече. Затворени грамадни търговски площи посещавам рядко и обикновено с досада, освен ако не става въпрос за катерене по нарочно построени за тази цел стени.
  1. Не съм „селска пръчка“. Преди да се закотвя в столицата, съм живяла в няколко провинциални града, включително в един шотландски. Смятам, че не е важно дали си от провинцията, а е важно да нямаш провинциално мислене. Различните места и общности ни дават повече гледни точки, научват ни да сме приспособими, да свикваме бързо с промените. Ето защо винаги съм отчитала като късмет, че съм дъщеря на полковник и не принадлежа на едно единствено населено място.
  1. Не съм „разпищолена ексхибиционистка“. Пищен бюст е едно от последните неща, с които бих могла да се похваля. Виж, драгият ни премиер  – понастоящем в оставка – съобщи, че имал големи гърди и се подразни, че никой не го бил питал за кърменето навън. Така финтира въпроса за фалита на КТБ. Ако някой го е посъветвал да се скрие зад моята история, то аз не нося вина за това.
  1. Не съм „професионална активистка“, която бива наемана да отвлича вниманието на обществото от по-значимите теми на деня. Деен човек съм, браня смислени каузи. Сега обаче подбирам по-внимателно.

→ Вижте също: Отново за кърменето на обществени места или кое е най-важното

  1. Не съм „хитра журналистка“. Да, работила съм в телевизия, но там бях от авторите и сценаристите на предаване за алтернативен туризъм. Много далеч от реалната журналистика.

6. Не съм „търсачка на слава“. Всъщност славата намери мен. Завари ме разчорлена, неглиже и без грим. Ако е имало нездрав интерес от страна на някои кални медии, то      аз  не съм се старала да го предизвиквам. И инициалите Д.П. от прословутото тефтерче не се отнасят за мен.

7. Не съм „гадна неблагодарница“. Пиша както жалби, така и похвали. Та не бях се отрекла от майките, които браниха правото да хранят децата си на обществени места. Акцията им беше окачествена като „кърмаческо пъчене“ и жажда за слава. Те пък впоследствие взеха че наистина се прославиха, ставайки част от клип с многомилионни преглеждания в мрежата.

8. Не съм „майка-героиня“. Не държа да има паметник на Майка Кърмилница. Въпреки че раждането на синовете ми беше по-трудно, отколкото изкачването на Монблан, не смятам, че майчинството е кой знае какъв подвиг. Отдаденост, да, но не и себеотрицание. Децата не бива да ни променят дотолкова, че да зачеркнем живота си от преди появата им.

→ Вижте също: За кърменето и двойните стандарти на морала

9. Не съм най-успешната кърмачка на света. Големият ми син почти през целия си стаж на бозайник беше на смесено хранене, но пък се борих докрай. Малкият обаче така и не видя шише и биберон.

10. Приносът ми към човечеството засега е по-слаб от този на съпруга ми. Той е международно признат квантов физик, многократен лауреат на олимпиади. У нас обаче науката не се цени особено и никой не говори за постиженията на ума. Тук стойностните въпроси обикновено излизат наяве със скандал.

11. Не съм посещавала психоаналитик. Сама си се обясних и установих, че съм силна и щом успях да премина през това, значи мога да понеса още много. И щом светът за миг се завъртя около мен без дори да съм го очаквала или желала, какво ли бих постигнала ако истински си поставя нещо за цел?

 

А иначе тази тема заживя собствен живот, извън и въпреки мен, и се превърна в градска легенда. И вицове се съчиниха дори.

„Една напращяла наконтена блондинка излиза от тузарски салон за красота…“

Е, това не съм аз.

 

Снимка: Изабел Басмаджиян


⇒ Вижте още от ДЕНИЦА ПАНАЙОТОВА

⇒ Вижте още по тема КЪРМЕНЕ

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

⇒ Вижте още от категория ПОЗИЦИЯ

 

Коментари