Юлия Тошева

от Юлия Христова

„Децата са добре, дишат самостоятелно. Нямат нужда от кувьоз.“

Това бяха първите думи на мъжа ми след като ме изведоха от операционната зала. „Чудесно – помислих си – сега вече мога спокойно да припадна.“

24 часа по-рано, сама със страховете си в болничната стая, в очакване на най-значимото събитие в живота ми. Мисълта, че децата ми ще имат нужда от медицинска помощ още в първите минути след раждането беше превзела всяка клета от тялото ми и се изливаше в река от сълзи през очите ми.

Дали аз ще съм добре, дали те ще са добре?

Как ще продължим напред, ако не сме?

Един цял ден прекаран в сълзи и страх. Момичето на съседното легло най-вероятно реши, че съм луда. А може би точно в този момент и тя се е борила с нейните демони и страхове, не знам, дори не ми хрумна да я заговоря.


Вижте също: НАШИТЕ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА: ВАСИЛКА ТЕРЗИЙСКА=>Нашите недоносени деца - Василка Терзийска

 


За разлика от майка им, децата се държаха изключително геройски, както през бременността, така и по време на операцията. Прегърнаха страховете ми и ги трансформираха в тяхната сила.

Родиха се в 09:50 и 9:51. Рамо до рамо, със силен плач. Готови да дават и да получават тонове любов. Моите прекрасни дъщери!

Това е моята щастлива история.


Но тази история е и за родилката, настанена в съседната стая, която прекарва часове наред пред стъклото на неонатологията.


Вътре, в една от многото стъклени кутийки, се е сгушило нейното недоносено дете.

Всеки ден тя му говори, пее и чете.

Тя се бори заедно с него за всяка нова глътка въздух.

Тя няма търпение да прегърне това прекрасно създание и да го заведе у дома.

Нашите недоносени деца Ива ЗдравковаВижте същи: НАШИТЕ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА: ИВА ЗДРАВКОВА=>

 

 

Тази история е също за тези малки бойци, на които още в първите минути, дни, дори месеци от техния живот, се налага с нокти и зъби да се сражават за това, което по право им принадлежи.

Малки герои, борещи се за всяка глътка въздух, усещайки с всяка фибра на тялото си, че това е най-важната им задача.


Тази история е и за всички доктори, медицински сестри, акушери и санитари, които са неотлъчно до нашите недоносени деца.


Не чувстват глад или умора. Без значение дали е ден или нощ, зима или лято. В техните ръце са поверени толкова много съдби и те правят всичко възможно историята да има щастлив край.

И нека поне днес за миг поспрем. Нека за миг забравим за мръсните дрехи, неизмитите чинии и разхвърляните играчки. Вместо това да помислим за тези смели малки герои с големи сърца и титанична жажда за живот.

Да се поучим от тях.

Да направим така, че повече хора да се запознаят с трудностите, през които минават семействата на недоносените деца. Защото ние, като общество, сме отговорни за нашите недоносени деца.

Споделете идея, станете доброволец или просто предложете подкрепата си на тези семейства. 

Любовта няма граници, не познава бариери. Любовта може да премине и през стъклените стени на кувьоза!

И до днес, когато видя снимките на Ава и София от изписването ни от болницата, не мога да спра сълзите си. Две малки създания, тежащи общо четири килограма. Облечени в дрешки размер най-малък.

Най-щастливият ден в живота ми!

Денят в които ги заведохме у дома и нашето приключение започна!


Вижте още по тема НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА=>

Вижте още по тема РАЖДАНЕ=>

Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО=>

Вижте още по тема БЛИЗНАЦИ=>

Коментари