Гергана Илиева

от Гергана Илиева

Имам едно дете. Не планирах само едно, но така се получи.  И докато се замислях и тъгувах по бройката, то това едното растеше, и трябваше да се заемем с намирането на образователни институции.

Такива, които да му дадат възможност да се развива и социализира, пък на майка му и на баща му да работят – от време на време поне, между  воденията и вземанията (работното време на детските градини някак винаги е по-късо от работния ден на родителите), стоенето вкъщи при поредния вирус от детската и т.н.

Първа бележка: нямаме баби. Т.е. баби сами по себе си са налице в достатъчен брой, дори една прабаба, но не са наблизо, за да ни отменят. Бавачка пък имахме само до завършване на  детската градина. Беше студентка, дипломира се и замина да доучва и работи в чужбина – сърце не ни даде да ѝ търсим заместник.

Предвид  обстановката, още при навършване на 9 месеца, с ентусиазъм се записахме в общинската система за кандидатстване в детски градини. Тук е моментът споделя, че по мое лично мнение е идиотско  да живееш в Люлин, а да си запишеш детето на градина в Слатина, примерно, защото там напливът е по-малък. Не че не познавам и такива случаи… Та освен обичайните критерии, за мен беше важно детското заведение да е удобно близо до вкъщи. Да, ама живея в „нов“ престижен квартал, разбирай бивша вилна зона – мила моя майно льо, с НИКАКВА инфраструктура и обекти за обществено ползване.


Тук няма паркове, градинки, поликлиника, общинско училище, ясла или ОДЗ, читалище, и въобще нищо, на което можеш да напишеш „квартално“ отпред, даже няма нормални улици и тротоари. Тия работи можеш да ги търсиш в съседния или дори в следващия квартал. Евентуално.


Започнахме с кандидатури из най-близките до дома и работата градини и ясли, в радиус 3-8 км от къщи, но не се класирахме. Дори и да вържем една точка за адрес, нямаме точки за друго дете, роднина в сферата  на общинското образование, социални критерии, хронично заболяване и други. Връзки не сме търсили и по каналния ред не стана.

Методът Монтесори - Parentland

→ Вижте също: МЕТОДЪТ МОНТЕСОРИ – НЯКОИ ПОПУЛЯРНИ МИТОВЕ

 

Природата не търпи празноти, както е известно. В рамките на 2 години в нашия квартал се появиха 6 детски частни заведения на отстояние 50- 700 метра от входната ни врата. Къде в голяма къща с двор, къде в две пригодени стари къщета, къде в приземните помещения на нови кооперации. Къде лицензирани от МОН, къде апокрифни, някои с търпими такси, други не чак толкова. На първо време по неволя (трябва да се дява някъде това дете през  деня), а после с интерес (познати си водеха децата от други квартали в нашия заради определена частна  градина, защото била много добра) проучихме нещата и се спряхме на едната от тях поради следните причини:

  • Разстояние от къщи – 600 метра.
  • База – голяма къща с голям двор.
  • Монтесори педагогика.
  • Децата учат много и неусетно с игра, но и прекарват много време на двора при всякакви атмосферни условия: търкалят се в тревата, пясъка, понякога и в кал, катерят дървета, играят си с охлюви, червеи и друга напаст, садят си градина, берат и ядат набраното, ритат топка, тичат, карат различни двуколесни, люлеят се, киснат в басейнче, когато е топло. И имат истинска къща на дърво!
  • Подбрано здравословно хранене, дори си печаха сами хляб.
  • Лиценз от МОН, редовни инспекции от ХЕИ, сертификати.
  • Ранно чуждоезиково обучение.
  • Спортове и танци (каквито се сетите).
  • Всеки ден присъствие на психолог, който им организираше „часове по мислене“.

Нещо лошо имаше ли? Да – таксата не беше малка. Годишно надминаваше някои частни училища, тъй като при тях плащаш само 9 месеца, а в частната градина  дължиш за всичките 12 месеца– дори и без посещения. Обаче не съжалих нито за миг за тези пари. Детето беше щастливо.


Буквално ходеше всяка сутрин с песен. От други апартаменти пищят, нашето тропа по стълбите пеейки. Ревеше, когато я взимахме, даже ме беше малко срам. Всъщност много ме беше срам. Всички деца се радват да си видят майките, само моето реве, че трябва да си ходи вкъщи.

Това ми беше първото страхотно попадение в сферата на частното детско образование.

Дойде време обаче за училище. Нали помните по-горе – квартално няма. Помните също, че аз себе си и дете на стрес „ставаме в призори и пътуваме час и нещо“ не подлагам. В допълнение – училището е някак по-сериозна работа от детската. Не съм амбициозна майка. Не ми беше важно, че там детето още на пет се понаучи да чете и че бяха усвоили математика за първи срок на първи клас. И да не беше, няма драма. Обаче училището е 12 години, представлява систематично надграждане, и от опита на по-малкия ми брат знам, че има значение как ще ти „тръгне“.

Едно дете, две училища, една теза - Parentland→ Вижте също: ЕДНО ДЕТЕ, ДВЕ УЧИЛИЩА, ЕДНА ТЕЗА

 

 

Поради добрия опит с детската градина, признавам – тук вече директно се насочихме към частните училища. Е пробвахме и едно общинско, по-скоро да видим какво ще стане. Нищо не стана.  Кандидатствахме, получиха заявлението и никога не чухме от тях.

Причината да се ориентираме  към частно – търсехме целодневна форма на обучение за всички възрасти, а не само за първи/втори клас, както е в държавните. Набелязахме няколко училища, най-вече по препоръки на други родители. Разгледахме сайтовете, после ги обиколихме, срещнахме се с директори. Както и при градините, и тук базата беше различна – някъде нова и специално построена, другаде стара общинска или частна сграда, понякога въобще непредвидена за тази цел. Базата имаше значение, разстоянието до вкъщи също, както и класирането в различните оценявания и класации.


Това, което обаче наистина търсех, беше мястото където детето ще се чувства така, както в градината. Защото, каквото и да е училището, базата му, резултатите му, не можех да си представя да я влача насила, ако ще и пари да ни дават, не да ни взимат.


Повечето частни, а и доста добри държавни училища тестват и си подбират децата за предучилищна/първи клас.  Не разбирам  и не приемам това при 5-6 годишните. Как преценяваш и казваш да едно дете на тази възраст, че не става за нещо и някъде? Затова информирахме нашето, че ще го водим да разглежда училища, то само да ги тества и да си избира. От 4 в краткия списък хареса две.

15 Защо училището е задължително - Parentland→ Вижте също: РЕПЛИКА НА ДЕНЯ: ЗАЩО УЧИЛИЩЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО?

 

 

Избрахме това, в което ходи в момента заради:

  • по-добрата материална база
  • по-качествената храна
  • 5 км по-близо до вкъщи
  • по-добрата академична подготовка

Често ще чуете “най-важни са учителите,  останалото не толкова“. И аз така мислех. Сега обаче смятам, че и доброто уреждане на битовите въпроси е важно – оставя на родителите, учителите и децата да се занимават само с образование. Накратко, извадихме късмет за втори път. Сега няма търпение да се свърши ваканцията, за да ходи. Училището е с висок рейтинг сред родителите, съответно напливът от желаещите е значителен. Въпреки това, след като я приеха не подскачах от радост, по-скоро ме обзеха съмнения: ами ако сбъркам, ако не ѝ хареса, дали ще усетя навреме, че има проблем. Обещах си, че ако усетя нещо, ще я преместя.

И все пак, за себе си съм решила, че на този етап частните училища могат да предложат повече добри неща от държавните. Ето защо:

  • Целодневна форма на обучение за целия курс, с включено изхранване. На едно място, без местене до частната занималня на съседната улица, без нужда някой да посреща по обед, без да се грижиш къде/какво ще обядва.
  • По-добър контрол върху достъпа на външни лица и излизането на деца от училище. Повече сигурност.
  • По-добра материална база (често частните училища строят собствена база или се опитват да осигурят подходящи сгради и спортни съоръжения). Когато плащат такси, родителите логично имат изисквания към условията.
  • Класовете са по-малобройни. Има значение във всяко отношение дали един преподавател работи с 14 до18 или с 30 + деца.
  • Подточка на горното – психолог – в нашето са дори двама, с малките класове имат часове, а за горните са на разположение. Децата са насърчавани да си споделят всички душевни болки и терзания, така както за физическите посещават медицинската сестра. Работи се по конфликти между децата отрано. Съответно – възможност проблемни поведения да се хванат навреме.
  • Противно на разпространеното мнение, деца с лошо поведение и/или нисък успех не се толерират, само за да се запази таксата. Частните училища трябва до мотивират родителите да си похарчат парите, че и децата, при тях. И само с едната база, каквато и  да е тя, не става. Затова тези училищата гонят реална висока реализация и успеваемост на учениците си, защото това е най-сигурната реклама, която ще им доведе още повече желаещи следващата година. В училището на дъщеря ми границата е поставена при оценка „добър“. При по-нисък успех е без значение, че се плаща да си там. По мое мнение чителите са прекалено взискателни при оценяването. Например, на тест по английски във втори клас половин точка се отнема за пропусната запетая. Знаем как е в държавните училища и „мъртвите души“, водени за ученици, за да се запази бюджета .
  • Транспорт от и до входна врата на дома. Да, знам че си плащаме за това. Но е удобство. Срещу таксата за частно училище спестявам: 9 „свободни“ часа на ден, през които аз и баща ѝ работим; пари за бавачка или ангажирането на друг човек с водене/взимане от училище и водене на допълнителни занимания; гориво и време в задръстванията от вкъщи до училище два пъти на ден.
  • Още плюсове: забрана на лични мобилни устройства, готвена на място храна,  три хранения на ден, разделение между малки и големи ученици в два отделни корпуса, никакъв достъп до джънк храна по лавки и практическа невъзможност детето да напусне училище, без да го чака някой на входа или да се качва на буса за вкъщи.

Втора бележка и личен извод: не смятам, че всички частни училища са по-добри или еднакво добри. Не смятам дори, че общо може да се твърди: едните или другите имат съществено преимущество пред другите.

Всъщност смятам, че перфектното училище  за моето дете – така, както аз си го представям – сега и тук не съществува. Подозирам, че и за вашето.


*Текстът е читателски отговор на статията ЧАСТНО ИЛИ ДЪРЖАВНО УЧИЛИЩЕ

Статията изразява лични впечатления на авторката и Parentland не се ангажира с достоверността на споделената информация.

Училището от текста – ЧОУ „Света София“, детската градина – Монтесори Casa dei Bambini.


→ Вижте още по тема ОБРАЗОВАНИЕ

→ Вижте още по тема ДРУГИТЕ РОДИТЕЛИ

→ Вижте още по тема МОНТЕСОРИ

Коментари