Ива Здравкова

от Ива Здравкова

Ето те на прага на заветните 13. Чакаш ги нетърпеливо, вълнуваш се. Но не от предстоящия рожден ден, а от порастването. Бързаш. Но закъде?

Наблюдавам те отстрани и се опитвам рядко да се намесвам в бързането ти. Чакам да попиташ. Чакам да поискаш. Така би трябвало да правят възрастните. Но ти рядко питаш и още по-малко искаш, и на моменти се усещам безполезна. Обикновено сама намираш отговор или решение на проблема. Не мога да повярвам, че все по-малко имаш нужда от помощ за нещо. Понякога направо насила дърпам четката от ръката ти, за да те среша, а това винаги е придружено от недоволното „Да не съм на 2?“ и завъртане на очите с досада. Налага ми се да обяснявам, че все още искам и имам нужда да се грижа за теб. Което пък ти приемаш с примирение и търпение, сякаш детето съм аз и трябва да бъда оставена да правя, каквото сметна за добре, за да няма сръдни и цупене.

Отдавна не ме държиш за ръка, когато пресичаш улицата. В училище ви оставям на входа на двора. Защото си голяма и няма нужда съучениците ти да виждат, че мама ви води до училището. А отвън, на улицата, стоим майките. Всички останали до портата, за да можете вие, странните тийн-птици да се убедите един друг, че сте достатъчно големи да прекрачвате всеки праг сами. Това не ти пречи вечер се възмущаваш от другите „пораснали“ в класа, че крещят, безобразничат и ти съсипват шишето за вода ежедневно, сякаш са в първи клас.

Опитваш се да бъдеш част от стадото на тринадесетгодишните, но и се разграничаваш от тях. Не ходиш на училищните партита. „Не съм си намерила ушите на улицата, за да търпя тая музика и лигавото поведение на…., пък и там е скучно“. Но всякакви други мероприятия на класа и училището не минават без дейното ти участие и седмици наред вкъщи слушаме за подробностите от събитието.


Тийнейджърите - ParentlandВижте също: 10 ВЪПРОСА, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАДАВАТЕ НА ТИЙНЕЙДЖЪР=>

 

 


В тона ти се промъква често-често лек сарказъм. Иронията е постоянно присъствие. Опитите ти да преценяваш правилно (правилно според мен) околните или дадена ситуация невинаги са успешни, но напоследък улавяш нишката все по-точно и не криеш неодобрението си от пошлостта, липсата на възпитание и грозното. На забележките ми, че нямаш право да съдиш по-възрастните от теб отговаряш, че истината е по-важна от такта. Сигурна съм, че ще имаш много сблъсъци на тази тема.

Мислиш и говориш като голям човек от 5-годишна, а още гледаш анимационни филмчета. Четеш всичко, което попадне пред погледа ти, но продължаваш да обичаш шоколадената фабрика на Чарли. Капризничиш с храната и можеш да живееш само на филии и пица. Но пък гордо разпространяваш рецепта за бисквити с шоколад, които можеш да приготвиш сама.

Преценяваш хората по някакви твои тайни критерии – хем си отворена и контактна, хем рядко се сприятеляваш истински и държиш само на  малкия кръг приятели, които имаш. Сякаш те са преминали някакъв сложен тест с хиляди въпроси, за да намерят мястото си до теб. Не те вълнува много дали Х те харесва. Така или иначе в твоя кръг трудно се влиза, а с едното харесване няма да стане. Има норма за покриване.


Но те вълнува това, че приятелка ти е казала, че един съученик те харесва. Така, дистанционно, може. Даже понавирваш нос, но не чак дотам, че да се опитваш нещо да променяш в себе си, че да те хареса още повече.

Обичаш да празнуваш всички празници вкъщи от съвсем малка. Пак с малкия кръг приятели. И с нас. А аз се притеснявам повече от теб дали ще се забавлявате достатъчно, дали ще сте си достатъчно интересни и дали празникът ще е наистина празник за теб. Но ти си доволна да правиш седмици преди събитието планове и списъци, които може и да не се изпълнят на 100%, без това да те впечатлява кой знае колко.


Тийнейджърите - ParentlandВижте също: ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ – КОИ СА ТЕЗИ ХОРА?=>

 

 


Знаеш много добре какво искаш. Невинаги, но в повечето случаи. Способна си да отложиш във времето това, което не става на момента, но с твърдото убеждение, че ще се случи, ако почакаш достатъчно и тъъъъничко си „прокараш политиката“. Как и кога, не се знае. Но ще се случи.

Безкрайно оптимистична си, и въпреки това понякога се разплакваш без причина (или на мен причината ми се струва маловажна). Обясняваш го с пубертета, защото той, пуберететът, е нещо много интересно за теб и ти го очакваш от десетгодишна, за да можеш да го използваш както и когато ти е удобно.

Пишеш писма до Дядо Коледа, макар отдавна да си наясно, че ние с баща ти ги четем и изпълняваме. И ги слагаш в дневника си, който подозираш, че чета, но въпреки това не го криеш. От което съм доволна, защото това е доверие.

С нетърпение чакаш ваканциите, за да отидеш на село. Да мачкаш всяко коте и куче, което се изпречи пред погледа ти. Да разнасяш пилетата насам-натам и да оставяш охлювите да пълзят по ръцете ти, гордо обяснявайки, че всички животни те обичат, щом даже охлювите не прибират рогцата си, когато ги галиш. И същевременно да скрибуцаш колко съм несправедлива, защото не те пускам сама или с братовчедите ти на реката. Измисляш всякакви игри за теб и за сестра ти, но често-често мрънкаш, че тя е непоносима, и досадна, и лепкава, и  не те оставя на мира. „До гуша ми дойде да ги забавлявам тия, малките!“

От постоянно ревящо и неспящо бебе се превърна в капризно и неядящо дете, а сега се превръщаш в човек, който е в съгласие със себе си такъв, какъвто е. Без много примиране, характерно за възрастта. Засега. Все пак тийн-времето предстои.


капризни на храна децаВижте също: КАПРИЗНО vs. ВСЕЯДНО=>

 


Всеки етап от израстването ти е радост за мен. Независимо от взаимното ни недоволство понякога и сблъсъците на възгледите и различията във вкуса,  и начина по който аз възприемам света и мястото ти/ни в него, както и начина по който ти го възприемаш, твоите очаквания от живота…

Все се опитвам да ти кажа, че се гордея с теб, такава каквато си – усмихната, кисела, капризна, отговорна, разумна, мърмореща и принципна. Дори с тройката ти по музика съм горда. И със забележката, че четеш книжка в час и се разсейваш. Горда съм, че имаш мнение по всички въпроси и отговаряш на всичко с вътрешно убеждение, че ти си права. Аргументацията все още ти куца, но има време да се научиш.

Доволна съм от всяка твоя самостоятелна стъпка, още повече, когато е грешна. Защото така знам, че и аз ще взема участие в следващата. Евентуално. И че ще участвам активно във всички етапи от порастването ти. Стига да ми позволиш.

„Мамо, нали ще минеш през детската стая за целувка за „Лека нощ“?


Вижте още от ИВА ЗДРАВКОВА=>

Вижте още от категория ДЕЦА 11-18 г.=>

Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО=>

 

Коментари