Катерина Георгиева

от Катерина Георгиева

“Нито едно изкуство не преминава така през съзнанието до емоциите ни, както филмите – толкова дълбоко, чак до най-тъмните стаи на душата.” – Ингмар Бергман

Актьорите често казват, че за да изиграеш някой друг, трябва просто да бъдеш себе си при различни обстоятелства.

Зная добре, че основната цел на тази индустрия е да забавлява, а не да проповядва, но неизбежно филмите ми дават различна перспектива към неща, които не съм разбирала добре, или такива, които съм си мислела, че разбирам много добре.

Това е кратък списък с любимите ми филми свързани по един или друг начин с темата за това да си родител или дете, или и двете. Малко завиждам на някои от героите, прииска ми се отношенията в моето семейство да бяха така прями, или поне да бях израснала с малко повече чувство за хумор.

Първите три филма са за съзряването. Този вкусен момент, в който разбираме, че сме свободни да бъдем каквото си пожелаем. Ако ни стиска.

Stolen beauty (1996)
Люси е на 19 и е взела решение, че това лято ще разбере кой е баща ѝ и ще изгуби девствеността си. Прекарва ваканцията си в Тоскана, във вилата, където е била зачената и мястото я запознава с различни хора, всеки със своята необичайна история, произход, сексуалност и разбирания. Понякога тези герои се появяват само с две реплики в целия филм.
Този филм е като поезия. Не мога да кажа какво точно ме е развълнувало, но когато се сетя за него ми става топло. Семпла кинематография, чудесна Лив Тейлър в една красиво разказана история за нещата, от които сме готови да се откажем, в името на преживяванията, които търсим.

Call me by your name (2017)
Това е история за една неочаквана романтична история между Елио, на 17, и младия асистент на баща му, който им гостува за лятото в Италия. Този филм ми остави усещане за споделена и много чиста интимност, която съм имала в собствените си тийнейджърски години и след това съм опитвала да намеря отново през целия си живот.
Любимият ми момент: Ако сте чули коментари за филма, те обикновено се въртят около две сцени: тази, в която Елио прави секс с прасковата и монолога на Michael Stuhlbarg, който отмъква цялата магия на филма от главните герои. Не бих се наела да преведа монолога, защото едва ли бих могла да го пресъздам достоверно, но можете да видите клипа с транскрипция тук.

Lady bird (2017)
Коя е Lady bird? Кристин МакФерсън, малко бунтарка, не много добра ученичка от католическо училище в Секраменто, мечтае за колеж в Ню Йорк и настоява хората да я наричат с прякора на съпругата на Линдън Джонсън.
Ако го бях гледала преди 20 години, този филм можеше много да промени мирогледа ми. Щеше да ме накара да не се чувствам сама. Днес съм на 40 и виждам в него предимно сантимент по 90-те. Не мога съвсем да се идентифицирам с главната героиня, защото не познавам средния запад, не съм учила в католическо училище и връзката ми с майка ми е сложна, но по различен начин. Затова пък не веднъж съм искала да скоча от колата, карала съм се с родителите си за решенията които съм искала да бъдат мои, а не техни, опитвала съм отчаяно да впечатля хората около себе си, защото съм смятала че това ще ги накара да ги е грижа за мен и съм правила куп глупости с надеждата да не остана изолирана.
Оценявам филма като един от най-завършените проекти в съвременното кино. Обичам много и Greta Gerwing и Saoirse Ronan, намирам ги за изключително талантливи и е удоволствието да ги гледам как работят заедно.

Любимият ми цитат:

В този живот ти предстои още много не-специален секс.


Captain Fantastic (2016)
Разочаровани от капитализма и американския начин на живот, Бен и Лесли отглеждат шестте си деца в изолация сред дивата природа така както смятат, че ще бъде най-добре за тях. Ежедневието им е изпълнено с много книги и тренировки, учат се да се грижат сами за себе си дори в екстремни условия. Семейството отглежда и ловува храната си. Родителите държат на това децата да развият критично мислене, без достъп до технологии, учат ги да бъдат самостоятелни, атлетични, в хармония с природата. Празнуват рождения ден на Ноам Чомски вместо Коледа.

История за крайностите и за факторите, които обуславят развитието на един човек. Различни ценности и много са възможностите да се допуснат грешки, дори когато всички имат добри намерения.

Любимият ми цитат:
– Ок, можеш да си го мислиш, но не можеш да го казваш на глас. Ние не се подиграваме на хората. Нали?
– Точно така, ние не се подиграваме на хората.
– Освен на християните.

 

Better things (2016)
Сам  е актриса на средна възраст, която отглежда сама трите си дъщери в LA. Увлекателен, суров сериал и хора, с който ми е лесно да се идентифицирам. Малко е парадоксален, защото хем нищо не се случва, a в същото време всичко се случва. Филм за истински хора, поставени в съвсем реални, понякога неловки, понякога трогателни ситуации.

Любимият ми цитат:
Сам за 15 годишната си дъщеря: “Не смогвам. Аз работя, рядко успявам да изкопча нещо от нея. И когато успея, тя вече е на нова и още по-голяма планета.”

Juno (2007)
Историята на Джуно започва със стол и най-добър приятел. Следва непланирана бременност. Първоначалният ѝ инстинкт е да направи аборт, но след това се отказва и решава да даде детето за осиновяване. Дори избира бъдещите осиновители преди да каже на родителите си какво се е случило.
Макар на първо четене да звучи така, филмът съвсем не е мелодрама. Джуно е странна птица и е прекалено умна, за да си прави излишни експерименти или да позволи на възрастните около нея да се държат покровителствено. Тя има проблем, преценява какви са всички възможни решения и взима хладонокръвно решение. Страхотен филм, който не се опитва да преувеличава особеностите на героите си или да им се подиграва.

Любимият ми цитат:
Ванеса: Родителите ти сигурно се притесняват къде си.
Джуно: Нее, едва ли. Искам да кажа, вече съм бременна, едва ли има някаква по-оригинална щуротия, в която мога да се забъркам.

The Florida project (2017)
Уилем Дефо играе мениджър в т.нар. резидентски мотел край Disney World във Флорида. Тези мотели се появяват заради нуждата от евтино настаняване в близост до увеселителните паркове. Дълго време посетителите на тези места са търсели само място за нощувка. Постепено обаче парковете започват да стават по-лъскави и гостите им се насочват към по-висок клас настаняване. Така тези мотели западат и с времето се превръщат в дом на хора, които не могат да си позволят постоянно жилище. Поради липса на по-добра дума – нещо като приюти. Филмът разказва за грубата реалност на това място, но през невинния поглед на най-малките му обитатели – група деца, приятели на главната героиня Муни и нейната майка.
Уилем Дефо е единственият професионален актьор в целия филм. Проектът е сниман в действащ мотел, а голяма част от хората които виждаме са съвсем истинските жители на това място. Историята е разказана искрено и с много динамика.
Ще се почувствате ли неудобно? Най-вероятно.
Децата иползват ли език, който не е подходящ за възрастта им? Да.
Ставаме ли свидетели на ситуации, в който никога не бива да виждаме деца? Със сигурност.
Но в същото време ще видите как през очите на едно дете всичко е някак нормално, дори живот в сянката на “най-щастливото място на света”.

Tully (2018)
Марло е бременна в 9-тия месец майка на две деца, едното от които със специални нужди. Брат ѝ подарява нощна детегледачка, която да и помага с бебето и двете изграждат необичайно приятелство, което променя ежедневието им.

Радвам се, че не знаех нищо за филма преди да го гледам. Това е история за всичко, по което тъгуваме след определена възраст или след появата на децата. Понякога са неща, за които сме си мечтали, понякога такива, които виждаме в околните и ни хваща яд, че не сме се сетили да си мечтаем за тях. За всичко, за което вече е твърде късно. Историята на Марло и Тули е много лична и съм сигурна, че много хора ще се припознаят в нея.

Любимият ми цитат:
– Е, как се чувстваш?
– Честно ли? Не си спомням кога е последния път, когато съм спала така. Сякаш отново мога да виждам цветно.

***

– Може и да изглеждаме по-добре, но ако погледнеш отблизо, всичко е покрито с коректор.

И още нещо, за да не помислите, че съм ви подвела. Във филма има смешни реплики, но не е комедия. Плакатът казва много.

Little miss sunshine (2006)
История за динамиката в едно американско семейство особняци. Смятам този филм за малка революция в киното. За мен това беше един от първите филми на голям екран, в които героите не са клишета. Откровени, без да са преувеличени; смешни, без да са клоуни.

Любимият ми цитат:
Ричард: Сарказмът е убежище за загубеняците.
Франк: [саркастично] Така ли? Наистина?
Ричард: Сарказмът помага на загубеняците да свалят успелите на своето ниво.
Франк: [саркастично] Уау, Ричард, ти наистина ми отвори очите за това какъв загубеняк съм. Колко ти дължа за тези перли мъдрост?
Ричард : Нищо, тези са от заведението.

Tsotsi (2005)
Tsotsi е тийнейджър от гетата на Йоханесбург, без много чувства, закоравял от живота, който му се е паднал. След един обир отмъква кола и докато шофира вижда, че на задната седалка има малко бебенце. Филмът разказва за шестте дни след тази случка.
Историята ще ви стисне за врата. Най-вече защото почти никой не иска да научи подробности за гетата в ЮАР. Особено за живота на децата там. Нормално е, не искаме да се сблъскваме с казуси, които не са художествена измислица и които ни карат да се чувстваме безпомощни.
Но освен че ни кара да се чувстваме неудобно, Tsotsi ни разказва по един много искрен и несантиментален начин, че бедността е движеща сила за престъпността, но това не я прави добро извинение за това да се превърнеш в престъпник.

This is where I leave you (2014)
Когато баща им умира, четири вече много пораснали деца са принудени да се върнат в родния си дом и да прекарат там 4 дни един с друг, с майка си и с куп съпрузи и сбъднати и несбъднати партньори.
Това е комедия за пораснали деца. Почти целият филм е изграден от прекрасно написани диалози, аз лично ги намирам за смешни, но на някой друг може и да не му се сторят такива. Страхотен ансамбъл от любими актьори. Adam Driver е жесток.

Любимият ми цитат:

Judd: Какво ти става? Мислиш ли понякога преди да говориш?
Phillip: Никога, това убива цялото забавление.

Big fish (2003)
Лъжата като изкуство. Млад мъж се опитва да отдели истината от измислените истории, които баща му е разказвал като дете. Тим Бъртън никога няма да ви остави да скучаете. Далеч преди да имам дете, когато за пръв път гледах този филм, си казах: “Един ден искам да бъда като този татко.”
Разказ за върколаци, гиганти, вещици, сиамски близнаци, банкови крадци, скрити градове и сирени, които някак се наместват в иначе спокойният живот на един търговски пътник. Филм, който не е за всеки. Много хора ще го намерят странен и объркан, но фантазията обикновено е такава. Мога само да ви окуража да седнете и да го оставите да се случи. Няма да съжалявате.

Любимият ми цитат:
Повечето хора ще ти разкажат историята си последователно. Няма да бъде сложно за разбиране, но няма и да е много интересно.

The kids are all right (2010)

Семейство с две майки и двама тийнейджъри. Децата намират биологичния си баща и постепенно го въвличат в ежедневието си. Това е един искрено забавен и в същото време сантиментален филм. Няма да се търкаляте по пода от смях, няма и да си изплачете очите. Героите са откровени и истински, с недостатъци и необмислени решения. Най-приятният аспект на филма е, че се отнася към еднополовата връзка като към най-често срещаното нещо на земята. Прекрасни Анет Бенинг и Джулиан Мур. Краят е щастлив, но не за всички.

Любимият ми цитат за трудностите в една връзка:
Jules: Трябва да ви кажа нещо. Ъм, не е тайна, че с майка ви минаваме през адски труден период, и… ъм, вижте, бракът е трудна работа. Наистина трудна работа. Просто…просто двама души, които се бъхтят да си пробият път през тъпотии, година след година, докато остаряват, променят се. Като някакъв шибан маратон, разбирате ли? И понякога, нали, понякога сте заедно толкова дълго, че просто…Спираш да виждаш другия човек. Просто започваш да виждаш някаква безумна проекция на собствените си грешки. Ъм, вместо да разговаряте, просто излизаш от релси и започваш да се държиш мърляво, да правиш глупости…и това е което аз направих, и се чувствам отвратително, защото ви обичам, ,и обичам майка ви, и това е самата истина. Понякога нараняваш хората, които обичаш най-много. Не знам защо…може би е трябвало да чета повече руска класика…както и да е, исках само да ви кажа колко много съжалявам за това, което направих. И се надявам евентуално да ми простите, Благодаря.

Толкова много истории, толкова много талант.


Вижте още истории от КАТЕРИНА ГЕОРГИЕВА=>

Коментари