Редакторите

от Ashli Brehm

Вчера бях на шопинг. Не на мамешкото пазаруване от типа на: трябва ми спешно дреха за конкретнен повод (защото в гардероба ми няма нищо друго освен торбести парцали), ако може да струва и под 29 долара. Така пазарувам след появата на децата.

Нямам време. Нямам пари. Децата тичат между закачалките и се крият зад щендерите в магазина. Нямам антуража на Ким К. Нямам 4 детегледачки. Нямам даже нито една!

Затова в гардероба ми няма и нормални дрехи, която да изглеждат що-годе прилично и да стават за носене извън фитнеса. Няма проблем. Животът на майка и домакиня е доста активен, а и обичам да тренирам. Спортните долнища са доста удобни, нещо като луксозна версия на пижамата.

Миналата седмица попитах мъжа си: Мога ли да отида на шопинг? Ей така, да  отпразнувам последната ми мамография и една година живот без рак.“

И той ми позволи!

Боже!

Аз. Искам. От мъжа си. Позволение. Да изляза с приятелки. Да инвестирам в блога си. Да похарча пари за каквото и да било.

Боже!!!

Убедена съм, че някои еманципирани дами ще се ужасят като прочетат тези редове. Други ще кажат, че забивам нож в гърба на феминизма. Някои ще решат, че живея в 50-те. В действителност обаче нещата стоят така: нямам собствени доходи. Имам само блог с малко статийки вътре. Във финансов план изобщо не може да се каже, че имам принос към семейния бюджет.

Да, аз съм домакиня. За което, много дами ще се съгласят, би трябвало да получавам възнаграждение, но то, за жалост, е въображаемо. А  въображаеми пари има само в „Монополи“. Та така – с истински пари не разполагам.


Ръководство за чиста къщаВижте също: РЪКОВОДСТВО НА ПРИЛЕЖНАТА МАЙКА ЗА ЧИСТА КЪЩА=>

 


Да, парите в банката са общи. Но ги е изработил само съпругът ми.

Притеснихте ли се? Е, и аз се чувствам малко неудобно, говорейки за това…

Преди години бях независимо момиче. Казвах си, че никога няма да се омъжвам и да имам деца. А сега къде съм? Вкъщи. И не изкарвам пари. Издържа ме мъжът ми.

Държа да подчертая обаче, че моето мнение се зачита. Обсъждаме заедно предстоящи покупки. Решаваме съвместно дали можем или не можем да си позволим нещо. Това ни помага да не потънем в заеми. Така че може би е по-правилно да кажа, че провеждаме  дискусии, а не искам позволение. Но реално аз го усещам точно като позволение.

Едно време следвах схемите на Дейв Рамзи и те работеха безотказно. Всеки месец разполагах с достатъчно пари за собствени дрехи, лични забавление и дори отделна сума за козметика. После обаче купихме новата къща, дойде диагнозата… И разредихме финансовите разговори. Заради бонус точките и намаленията в някои магазини при плащане с кредитна карта изобщо спряхме да вадим пари в брой, върнахме и всички заеми. И така съвсем неусетно  изгубих представа за финансовата част на живота. В момента единствено знам, че ако трябва да избирам между посещение в супермаркета или нов чифт обувки, супермаркетът печели (освен ако обувките не стават и за ядене).

Но да се върна към историята – този уикенд, когато исках да отида на пазар, на истински дамски шопинг, поисках от мъжа ми разрешение. Докато се разхождах из магазините и разглеждах етикетите, се почувствах ужасно виновна. Неволно сравнявах цените на дрехите с разходите по допълнителните занимания на момчетата. Стойността на чифт нови дънки се равняваше на преглед при ортопед, ако някой счупи крак. Или на вечеря в ресторант. Или наняколко пълнения на резервоара на колата до горе. Или на подарък за любимия.


Аз съм момиче, а каква е твоята суперсилаВижте също: АЗ СЪМ МОМИЧЕ, А КАКВА Е ТВОЯТА СУПЕРСИЛА? от Калина Петкова=>

 


Ето това е най-трудната част при  харченето на пари, когато вече си майка. Особено за жени като мен, които не носят заплата вкъщи. Когато харча пари за себе си се чувствам сякаш ощетявам семейството. Нищо че все още от време на време си харесвам разни неща, колкото и ненужни да са те. Като всяко момиче, впрочем.

Понякога той казва „не“ или „сега не е добър момент“ и аз не настоявам. Не мислете, че му искам хилядарки за диаманти или за нова кола (но ако си го помислихте, браво на вас!). Става дума за едни 50 долара за чифт обувки или нещо дребно за вкъщи. Въпрос на взаимно уважение и разбирателство е да се придържаме към наличния бюджет и да не се разпростираме извън чергата си, особено в нашето финансово положение. Затова обсъждаме покупките заедно. И не само, обсъждаме всички разходи – от сметките за тока до грижата за децата. Това е непрестанна дискусия, в която участваме наравно и двамата.

Спокойно може да приемете, че живея в миналия век. Домакиня, която иска позволение от мъжа си. Може би след това изказване ви идва да си оскубете косите  или да си изгорите сутиена (което не звучи като голяма загуба за мен, аз така или иначе вече не нося). А може би и вие сте от тези, които искат позволение, но не си го признавате?

Както и да е, купих си дънките. И няколко тениски. И разни дреболии също. Защото попитах, разбира се. А той позволи.


Автор: Ashli Brehm
Източник: Her View From Home
Превод от английски: Ирина Николова
Редакция: Parentland.bg

 

Коментари