Институт Монтесори България

от Институт Монтесори България

Александър Муро, режисьор: “Открих педагогическия модел „Монтесори“ преди няколко години, когато се роди първата ми дъщеря, без да съм сигурен за какво ставаше въпрос. През май 2014 г. прочетох статия в пресата и тя ме провокира да си купя първата книга от Мария Монтесори. Завладян, започнах да поглъщам книгите ѝ… а след това да обмислям създаването на документален филм, за да помогна да бъде разбрана тази педагогика. Проведох няколко разговора с различни хора от Монтесори общността във Франция, които със своя толкова жив ентусиазъм към метода й и с любовта, отдадена на децата, ме накараха да се впусна в това начинание…

В началото на учебната 2014 година започнах основно да изучавам темата, да проучвам архивите, да провеждам множество срещи и разбира се, да наблюдавам класове из цяла Франция (общо 22). Увлечението ми по темата не престана да нараства и активно търсих  място за реализацията на моя проект. Накрая се спрях на групата на Кристиан Марешал от училище „Жана д’Арк“ в гр. Рубе, където стартирах снимките през февруари 2015…  През лятната ваканция на 2015 г. заминах на обучение за преподаватели на деца от 3 до 6 години в AMI, с цел да доусъвършенствам знанията си по темата.

1 -Présentation Christian à Etienne Les lettres rugueuses

Силно съм амбициран за този филм: да бъде с възможно най-високо качество, за да могат зрителите най-добре да преживеят опита на групата и срещата с децата и разбира се, да получи широко разпространение, включително и в международен план. Наистина ми се струва, че научната педагогика на Мария Монтесори е прекрасно предложение за бъдещето на нашите деца. Убеден съм, че ако се опитаме да я разберем, тя ще разшири нашия поглед към децата ни и ще ни даде възможност да станем по-справедливи във взаимоотношенията си с тях.”


Повече за филма “Учител е детето”и предпремиерната му прожекция на 5 юни от 18.30 ч. в G8=>


 

Защо решихте да реализирате филма от гледна точка на децата?

Започнах да снимам дъщеря си още от нейното раждане и го правех с цялото възхищение на млад баща, гледах я как се развива, снимах я, като се намесвах възможно най-малко.  

Впоследствие разбрах, че искам да направя филм, в който да споделя със зрителите живота на децата на възраст от 3 до 6 години в детската градина и да ги потопя в ежедневието на една група, която работи по препоръките на Мария Монтесори. Да им покажа тази възраст, която е магичен стадий, през който детето е изследовател чрез сетивата си и е много активно в развитието на своята самостоятелност. Следователно трябваше да следвам децата в техните откривателства. Да чакам, както е правила Мария Монтесори. Да поставя камерата сред тях, да я забравя, да не ги смущавам, нито да се намесвам. Естествено, трябваше да бъда на тяхната висота и сред тях.

Според Мария Монтесори, детето трябва да бъде нашият водач, нашият учител, защото да го възпиташ означава да го опознаеш, да разбереш неговите нужди, да се научиш от него, за да можеш да го направляваш в неговото развитие. Тя ни приканва да бъдем смирени, без предразсъдъци в неговото наблюдение. И така, можех само да снимам на тяхното ниво, а не от висотата на възрастните, защото това щеше да придаде усещане за благосклонност. Това намерение се завърна при избора на монтаж. Опитвам да покажа техните лутания, ентусиазма им, когато изведнъж откриват това, което съответства на техните вътрешни нужди.

2 - Géraud et SéraphineТрудно ли беше да снимате хубавите моменти от всекидневния живот на училището?

Да, разбира се, беше доста трудно да уловиш ежедневието на децата. По няколко причини. Първата е подвижността, защото макар и да бях достатъчно подвижен, тъй като снимах сам, да се придвижвам с камерата в тясното пространство на класната стая с всички деца, които се движеха или пък се бяха разположили на пода, върху килимчета, беше доста опасно. От друга страна, това изискваше много търпение и добра концентрация, за да уловя сцените, които ми трябваха. Имаше дни, в които почти не снимах. В същото време, снимките продължиха повече от една година и филмът показва само една малка част от великолепните сцени, на които бях станал свидетел.

Как протече сътрудничеството с децата и учителите?

Много добре. В началото помолих учителя да ми позволи да видя класа, който беше изключителен. След поредица от наблюдения го попитах дали ще се съгласи да снимам в неговия клас. След месец получих неговото съгласие и одобрението на директорката. Оставаше само да потърся и съгласието на родителите и на децата. Кристиян (б.р. Марешал, водещ учител) ме представи на децата и аз им разказах за моя проект. Те не изглеждаха никак притеснени, а някои дори бяха доволни. След това представих проекта за филм на родителите и ги помолих да подпишат декларация за правото да снимам детето им, със съгласието на самото дете. Всички деца и родители приеха.

Филмът започна върху една добре положена основа на доверие. След това, в продължение на около 3 седмици, наблюдавах класа, често седнал на стол, за да си водя записки, преди да направя няколко фотографии и да започна снимките. Ключов момент за мен бе да опитам да уловя детския натюрел и в същото време да остана възможно най-дискретен. Децата прекрасно разбираха моята работа и знаеха, че не бива да ме притесняват. С по-голямата част от децата всичко мина много добре. Само едно-две от тях се вълнуваха повече в момента, в който се приближавах към тях с камерата, така че ги снимах много малко.

3 - Charlotte et les clochettes

Как се прави филм с малък екип?

Аз снимах сам и ми се струваше, че това е най-доброто решение. Действително, трябваше да бъда възможно най-дискретен, за да опитам да заснема неподправеността на живота в класа. Един по-голям екип несъмнено щеше да промени обкръжението. Това обаче причини известни трудности: звукозаписът не беше оптимален, естествената светлина не можеше да бъде настроена от асистент, децата понякога идваха да наблюдават някоя сцена и заставаха пред камерата… Накрая се случваше някое от тях да се спъне в нея… Един звуков режисьор щеше несъмнено да бъде много полезен, за да се получи висококачествен звук. Но от финансова гледна точка и предвид продължителността на снимките, това беше невъзможно. Снимането на филма за мен беше огромно удоволствие, защото много силно преживявах всичко, което се случваше в класа.

Какви промени биха настъпили в обществото, ако повече деца бяха обучавани по метода „Монтесори“?

Биха настъпили огромни промени, вследствие от намаляването на образователното насилие и неговите разрушителни ефекти върху детето и възрастния, в който то се превръща. Много бързо, тъй като го наблюдаваме от 100 години върху децата, които се възпитават в качествената Монтесори среда  – децата ще засияят, ще станат по-лъчезарни, по-креативни, по-концентрирани и самоуверени, заради дълбокото уважение към тях, без никакво насилие. Лесно можем да си представим, че децата, израснали без насилие биха били спокойни и миролюбиви. Мария Монтесори е публикувала една много хубава книга – “Образованието и мирът”, която ни показва важността на образованието за умиротворяването на света. Но нейният образователен подход се стреми не само да подкрепя децата в ненасилието, но и да развива техния потенциал и цялата им личност. 

Мария Монтесори се е старала да обучава децата в техния собствен път в живота. Тя се е стремила да развие у тях една силна и уравновесена личност. За нея мисията на образованието е била постигането на самостоятелност при децата: “Ние трябва да помогнем на детето да действа самостоятелно, да желае самостоятелно, да мисли самостоятелно”. Зад вниманието, поднасяно към всяко дете, тя е виждала естествено човеколюбието: “Очевидно е, че природата, сред мисиите, които е поверила на децата, е включила и тази да подтиква възрастните към едно по-висше ниво.”  Та, какво би било едно общество, когато възрастните са по-свободни, по-дръзки в работата си, в живота си, по-независими и по-отговорни? Без съмнение, ще бъде по-трудно контролируемо от държавата, но ще напредва в развитието си, такова каквото винаги е трябвало да бъде: да закриля и удължава живота.

Вашето образование е било по-скоро традиционно. Мислите ли, че животът Ви би се развил по друг начин, ако се бяхте обучавали по метода „Монтесори“?

Да, вероятно бих се научил да познавам по-добре себе си, да разбирам по-добре света, който ме заобикаля и съответно да избера образование или професионален път, свързани със задълбочените ми потребности. Често си задавам следния въпрос: дали изборите, които правя, са наистина моите? Освен това, в ранното ми детството претърпях няколко пъти насилие в училище и ако бях учил по метода „Монтесори“, това несъмнено щеше да ми донесе по-спокойно отношение към училището. Щях да обичам да работя, както е сега, а не както преди, когато виждах в това най-вече мъка и отегчение.

4 - Joseph et Achille - cartes

Често методът „Монтесори“ се асоциира с либерализма, което не е съвсем точно. Във филма виждаме децата да работят много дисциплинирано. Каква роля играят редът и структурата?

Мария Монтесори е разбрала, че малкото дете е много чувствително към външния ред и към навиците в живота. Тя бързо е установила съответствието с вътрешния ред и чувството за вътрешна сигурност, което произтича от това. От друга страна, правилата в клас са важни за Монтесори: например, едно дете няма право да пречи на останалите деца, които работят. Свободата никога не трябва да бъде в ущърб на другите. Мария Монтесори е имала следния много силен принцип: “Да оставиш детето, което не е развило своята воля да прави каквото си иска, означава да измениш на чувството за свобода”.

Вашият филм се опитва да постави на фокус децата, а вашата личност остава настрани. Как мислите, че би подходила Мария Монтесори при заснемане на такъв филм?

Може би щеше да снима в продължение на по-дълго време живота на децата. Да не прави интервюта, а да остави зрителя сам да открие развитието на децата. Да остане без предразсъдъци. Да се остави да бъде изненадана като режисьор и като зрител.

Образователният подход на Мария Монтесори се състои в предлагането на голяма свобода на детето в адаптирана среда: да избере какво да прави, да го повтаря колкото желае, да се учи от другите деца, да дискутира (тихичко), да се движи, да наблюдава, да си почива,  да утолява жаждата си и т.н. Избрах да предложа тази свобода и на зрителя, като често снимах в широк план и в голяма дълбочина, за да може той да съсредоточи вниманието си, където пожелае.

И така създадох един доста съзерцателен филм, в който зрителят е оставен да преценява сцените от живота на децата, без еднозначни коментари. Филм, който се поддава на внушението, изплетен от нежни гласове зад кадър, който напомня по-скоро принципите, отколкото интерпретира ситуациите, който се старае да не е много бъбрив, за да остави на всеки известна свобода, за да си го изтълкува сам. Това старание се изразява и чрез твърде ограниченото присъствие на музиката, чиято сила да внушава идеи е огромна.

Опитах да направя филм в чест на педагогическите идеи: творчески труд, в който не се стремя да убеждавам, а приканвам към наблюдение, с бавен монтаж, към който бях прикован, подобно на учител, да се спотая с лице към детето, за да се случи това.


Допълнителна информация:

https://www.facebook.com/FilmMontessori.bg/

www.filmmontessori.bg

Снимки: Институт Монтесори България


Още от ИНСТИТУТ МОНТЕСОРИ БЪЛГАРИЯ=>

Коментари