Гергана Илиева

от Гергана Илиева

Обядваме с колежки, по-млади от мен, мноого по–млади, но тук няма да навлизаме в тия детайли. Някои са в ранните си двайсет, други около трийсетте … и аз.

Разговорът се завърта около имането на деца – кога, дали, при какви условия – с брак или не, с връзка или сам. Всички са с разнообразни лични истории – някои все още не са се отделили от мама и татко; други са с брак, но без деца; трети с деца, но с партньор без брак; четвърти със сериозна връзка.

Всъщност всичко тръгна от там, че една от тях, трийсет и три годишна с 5-годишен син, сподели как сестра ѝ на 40 вече се е отказала да си търси мъж, затова възнамерявала да отглежда дете сама. На което аз контрирах: „Е, то не е като да е задължително“. Вдигайки поглед от сушито, установих, че тази моя реплика е изненадала, та чак шокирала повече от присъстващите. Реших, че трябва да се обясня – никой не ТРЯБВА да има деца на всяка цена, а само ако е стигнал до (повече или по-малко) осъзнато желание за това.


Гаранс ДореВижте също: ГАРАНС ДОРЕ ПРЕД ЛЕНА ДЪНАМ: НАТИСКЪТ ВЪРХУ ЖЕНИТЕ ДА СТАНАТ МАЙКИ Е ОГРОМЕН! ТОВА ТРЯБВА ДА СПРЕ!=>


„Ама как, тя иска да има деца“. Дали? Дали иска наистина да започне поредица инвитро процедури с донорска сперма, с всичките му физиологични, финансови и емоционални усложнения, за да постигне една бременност, за която у нас все още, ако не си Юлиана Дончева, Джана Нанини или Джанет Джаксън, те гледат леко укорително. Бременност, която много вероятно ще доведе до самотно майчинство. Без баща, който да съществува поне на теория, снимка или акт за раждане. Или като 200 лв. месечна издръжка поне. Не че няма и много такива майки (пък и бащи). Но колко от тях са си поставили за цел да бъдат в тази позиция?


Та усъмних се, че не е въпрос до желание, а до поддаване на  роднинско-обществения натиск и очаквания. На подмятания от типа –„сестра ти те прежени“ или „ поне едно дете да имаш, да не кукуваш сама на старини, да има кой да те гледа“.


Преди да решите, че вземам историята твърде навътре и сигурно имам лична причина за това – нямам. Да си живи и здрави майка ми и баща ми, имам голям късмет с тях – от 15-та ми година  решенията за моя личен живот не са били обект на оценка или предварително дадено непоискано мнение. Не ми е казвано дали, кога и от кого да имам деца, за кое ми е време и за кое не. Никога не са коментирали пред мен дали и как оценяват факта, че не съм, и вероятно няма да вдигна никога „тежка сватба“ с 300 гости, мнозина от които ще видя за първи и последен път в живота си. Но въпреки това имам семейство и дете.


Да станеш на 40 - ParentlandВижте също: ДА СТАНЕШ НА 40 от Яна Петкова=>

 


Та нямам личен мотив за историята. Просто досега се натъквах на милиони версии за създаване на семейства и/или деца, сред които и не защото искаш да бъдеш и да споделяш живота си с някого; или да създадете други хора, отделни личности, които зависят и имат нужда от теб за част от живота си, но не са твоя собственост, застраховка за старини или начин „да вържеш някого“. Защото това не проработва – семействата от типа на „ми тя забременя и трябваше да се оженим“ рядко оцеляват. Деца, които да те гледат? Питайте хилядите изоставени възрастни хора по света и у нас, които не чуват и не виждат децата си с години и си отиват съвсем сами.


Същевременно прекрасни  жени, с повече ли или по-малко значими кариери, с мъже до тях или пък не, се дамгосват като нереализирани, защото не са успели (или, не дай си Боже, не са поискали) да имат деца. Аз бях възпитана да вярвам, че  тези неща са строго лични и човек има напълно свободна воля и право как да ги реши за себе си. А обществото (и роднините) могат да си гледат работата.


Не че не съм чувала подмятания – все пак родих „чак“ на 34 без брак. Имам две първи братовчедки, вторите им деца са на възрастта на моето. Измежду родителите на съучениците на дъщеря ми сме  в горната възрастова група, но не сме бели лястовици – като нас има винаги поне още 2-3 семейства.

Най-близките ми – тези, за чието мнение ми пука, винаги са били единствено подкрепящи ме в решенията ми. Майка ми, вероятно заради своя си опит на 21 да се окаже с работещи родители, бебе, съпруг, работа и да учи задочно в университет, ми каза преди години: „Има време за всичко, не бързай, поживей си!“

Едно от  момичетата на масата има мъж и дете, но без брак. Роди преди 30, но не спря да работи, а предостави отглеждането на детето си изцяло на майка си, която до този момент продължаваше да отглежда и нея – сутрин преди работа ѝ прави закуска.

Друга колежка е с много дълга връзка, собствено жилище, сватба и вече 3 години брак, без деца. Твърди, че не иска. С известно неудобство. Ще ми са да разбере, че няма за какво да ѝ е неудобно…

Едно пък от двайсетгодишните момичета декларира „Ама разбира се, че искам деца!“ И откъде се разбира?! Но този път не посмях да го кажа на глас…


Ерата преди децатаВижте също: ЕРАТА ПРЕДИ ДЕЦАТА от Мария Илиева=>

 


Дъщеря ми е искана и планирана. „Случи се“ само  3 месеца след като взехме решението. В нито един момент преди това не съм искала дете. Ако не бях срещнала баща ѝ, възможно беше никога да не поискам. Не казвам, че това е правилно, а просто моят начин. Имаме много познати семейства като нашето – с дете или няколко, без брак. Както и такива с брак. Някои се разведоха. Други не се интересуват от децата си. Мине се, не мине, все някой ще каже полу на шега “Трябва да ви оженим вас двамата!” А защо трябва?

Все още се случва женени колеги да ми обясняват, че това бракът не е същото като семейството без брак. Повече ангажимент имало, ако си подписал и т.н. „Дрънки, дрънки, дрънки“ цитирам наум аз дъщеря си и баща ѝ (а най-вече Кунг-фу пандата). В годината на нейното раждане повече деца са се появили извън брак, мисля и до днес тенденцията е тази.


Хората, семействата, ситуациите са различни и това е чудесно. Това което не е чудесно е, че голяма част от обществото все още смята за нужно да си вре носа в живота на другите и да дава оценки – бива/не бива, трябва/не трябва.


Един тип жени, които раждат и никога не стават майки, макар броят на децата им да расте, са ми любими – декларативно- ултимативните мадони: едва когато родиш, ще разбереш че…; една жена само ако стане майка, само тогава…; не разбирам как може някой да не иска деца… Също както те самите не разбират, че не ти харесва да преливаш от майчинство в майчинство, да носиш анцуг с години и да нямаш никакви интереси извън грижите за децата, защото те са ти достатъчни.

В заключение – обичам да ходя и от сърце се забавлявам на сватбите на приятелите си – моят начин да покажа, че уважавам избора им и вярвам, че е правилният за тях. Също така обичам приятелите си без деца. И тези с повече деца от мен. Понякога и на едните, и на другите малко завиждам…

Вижте още от ГЕРГАНА ИЛИЕВА=>

Коментари