Галя Петрова

от Галя Петрова

От известно време чувствам, че съм изгубила вярната посока за възпитанието на дъщерите ми.

Опитвам се да си напомням, че те растат в съвсем различно от моето детство време, но след поредното неразбирателство, приключило с отнемане на права и свободи, се чувствам по-изтощена от всякога.


Защо за родителите ни беше по-лесно? Защо нямаха нашите проблеми с липсата на амбиция и  постоянство в училище? Защо никой не мрънкаше всеки ден, всеки час за нещо? Това резултат от социалистическото мислене ли беше, резултат от качествата на родителите ни като хора или планетите са се наредили много добре за тях?


Нямам спомен някой да е учил с мен, да ме е изпитвал, да ме е возил на тренировки, народни танци и английски. Никой не е се питал какво преживявам като тийнейджър, дали се харесвам или не, какви са отношенията с приятелките ми. Ако споделя, споделя. Ще кажете, оставена съм била на течението и че не са се интересували от мен. Но това беше характерно и за другите семейства. Съпругът ми е от друг град и споделяме едни и същи спомени за порастването. Имаше амбиция в самите нас, полагахме усилия.

Нашите момичета, обаче, растат в една противоречива среда, която ги прави неамбициозни и недоволни, и най-вече недоумяващи какво толкова искаме от тях. Заобиколена съм от семейства, които независимо от доходите си и професионалната сфера, реагират по сходен начин, а именно:

Нормално е детето ти за получи от феята на зъбките 20 лв.

Нормално е да отидеш на училище със 120 лева.(дори не уточнявам възрастта)

Нормално е вече да отидеш на гости с децата си, те да преобърнат къщата с главата надолу и да не получат забележка, а само поощрение: ”Ами…деца са.”

Нормално е детето ти да капризничи за храната и да реве истерично, у дома или на гости.

Нормално е дете от елитно училище да получава 3 на тест и да е спокойно,че няма да има проблем  вкъщи „Нали не е 2!”

Ако дете с наднормено тегло иска да яде солети, при наличие на питателен обяд, всичко е ОК. Без драма.

Ако най-едрото дете в балетно училище носи гофрети с течен шоколад всеки ден, пак всичко си е наред. Няма възмутени, освен мен.

Нямаш 6,50 лв. за доплащане при детския  зъболекар, но даваш  всеки ден бисквити и близалки за училище.

Изобщо, не е виновна нито образователната система, нито учебниците, нито световната конспирация, заради която ни тровели с нискокачествени храни. Какво точно се случи с българските родители и станаха тооолкова ларж, толкова либерални и кога точно децата станаха абсолютния център на семействата.

Кога всички започнаха да повтарят като мантра  „Ами така е…”, без да положат и най-малко усилие да е другояче.


 

 

 

 

Коментари