Десислава Танева

от Деси Танева

Била съм аналогово дете. Първият телефон, които ползваше семейството ми, беше червен, с бели бутони, монтиран на стената. Обект на моето възхищение – мистериозно устройство.

И пианото в хола беше истинско, с леко пукната от пренасянето плоча. Татко го пренесъл с няколко помощници, доста тежало.

За пръв път ползвах компютър на 16 години. В часовете по информатика, заедно с още няколко ученици.

В годините след промените често имаше режим на тока. Пишех домашните си на свещи, а за Google не ми е стигало въображението да си представя, че е възможен като помощник. Каквото си разбрал в час, това е!

Тези са едни от най-ярките ми спомени. Аналогови спомени.

Моето дете няма да има такива.

Сигурно няма да играе на стражари и апаши пред блока или на народна топка, на криеница.

Неговото детство ще е смарт. Понякога се чудя какъв опит мога да му предам   аз, с моето аналогово детство.

За него ще съм древна — отпреди Интернет.


Деца и технологии: класната стая - ParentlandВижте също: ДЕЦА И ТЕХНОЛОГИИ: ДЕТСКАТА ГРАДИНА от Мая Бочева=>


Страхувам се дигиталният свят да не го всмуче, но как да избягаш от бъдещето?… Все още успяваме да сме аналогови: редим пъзели, играем с коли, четем книжки. Още малко. Може би година или две, а после ще е трудно да живеем аналогово. Екраните и устройствата ще заемат своето място.

И най-вероятно понякога, само понякога, ще го каня да почетем книга с фенерче в палатка. Или пък ще го провокирам за някоя гоненица или криеница. За него вероятно това ще е просто чудатост, приумица на неговата майка, родена Още Преди Интернет.

И все пак понякога, само понякога, аз ще смигвам аналогово към неговото смарт детство.


Вижте още статии от ДЕСИ ТАНЕВА=>

Коментари