Виолета Азис

от Виолета Азис

“Предполагам е мъчително за всички да гледат какво се случва с мен, но се чувствам като проблем, а не като човек. Затова заминах при баща си за известно време. Не знам дали сте имали досег до човек, страдащ от анорексия, но доста често представите на хората за това какво е и реалността се разминават, и то много.

Аз имах нужда от някой да седне и да ми каже “Виж какво, виждам, че страдаш и искам да знаеш, че сме насреща”.

А всички просто повтаряха как изглеждам, което никак не помага, защото не е това проблем, а симптомите. Поне аз така се чувствам. Когато някой си счупи кост, не предписват обезболяващи за болката, а лекуват счупването, нали така? Аз съм далеч от идеята, че някой магически ще ме изцели, знам, че не става така. И по принцип съм позитивен човек, но всеки си има предел, а аз съм на път да достигна своя….

Понякога ми иде просто да се развикам, иска ми се да спрат да ми казват какво да правя, защото наистина не е въпрос на воля и желание. Постоянните съвети, заплахи… всичко ме изнервя допълнително, изморява ме. Толкова ми е трудно да говоря, не съм от хората, които споделят проблемите си. Мълча си, усмихвам се, “добре съм” отговарям и поглеждам настрана, защoто истината е, че не съм, но сякаш никой не го вижда…” М.И.


Това са думи от писмото, написано до мен от едно момиче, коeто има смелостта да говори за проблемите и да търси път към себе си. Разговорът ми по-нататък с нея беше личен и поверителен, но този проблем е много разпространен, затова нека разгледаме какво всъщност представлява анорексията, извън женските списания и съветите.

Какво представлява анорексията?

До преди петдесет години анорексията е била изключителна рядкост. Със своите последици, тя е най-смъртоносното от всички психични заболявания и много по-често срещано, в сравнение с шизофренията и биполярното разстройство, например. Характеризира се със сериозно нарушение на храненето и загуба на тегло. Хората с анорексия често имат изкривено възприятие за своето тяло (виждат се като едри или обемисти) и имат силен страх от напълняване.

Женското тяло се променя с навлизане в пубертета и като част от развитието започва да натрупва по-голямо количество мазнини. Анорексичният човек иска несъзнателно “да спре” биологичното развитие на своето тяло и като следствие на това свое желание развива екстрeмно интензивна непоносимост към увеличаване на теглото си.

Как се проявява анорексията? Физическите симптоми.

Анорексия е символичен начин на страдание, симптом, който има телесно проявление. Болният говори за наднормено тегло, въпреки най-често обективната си слабост. Поведенческите промени могат да включват освен отказ от хранене, също така прекомерен спорт, използване на разхлабителни и/или повръщане след консумация на храна.

Други физически симптоми са значителна загуба на мускулна маса, умора, изтощение, много ниско или високо кръвно налягане, замаяност, липса на концентрация, висока или ниска телесна температура, студени ръце и крака, запек или разстойство, суха кожа, подути ръце и крака, косопад, липса на цикъл при жените, невъзможност за забременяване, безсъние, остеопороза, чупливи нокти и зъби, учестена сърдечна дейност, окосмяване по тялото и лицето и други.

Емоционалната страна на анорексията

Анорексията дава редица поведенчески и емоционални отражения – прекалена загриженост за външния вид; чест контрол на теглото; постоянно разглеждане на тялото в огледалото; мания за храна – например четене на книги за готварство; непрестанно готвене за другите и себе си; снимане на храната; прикриване на  количеството, което се яде; отказ от ядене, особено в присъствието на други хора от семейството; липса на емоции или депресивно настроение; липса на желание за секс; проблеми с паметта; обсесивно-компулсивно поведение (прекомерно подреждане, почистване, спазване на определени натрапливи ритуали); раздразнителност, др.

Храната и храненето започват да бъдат асоциирани с вина. Често е трудно и дори невъзможно да се говори с болните за вероятен проблем, тъй като те отричат, че нещо не е наред.

Причините

Във всеки от нас съществуват едновременно два инстинкта – към живота (ерос) и към смъртта (танатос). Конфликтът между двата противоположни инстинкта, който маскира желанията, обяснява сложното състояние на психиката на анорексиците. Не, че тези хора съзнателно искат да изгубят живота си, но тяхното подсъзнание действа разрушително.

Някои теоритици смятат, че симптомите на анорексия са причинени от непоносим страх от затлъстяване, който първично е възникнал при идентификация с родител, който е имал подобен проблем. Фактор е и ирационалният страх от напълняване, който голяма част от жените в съвременната култура и модерно общество  имат.

В днешно време, с напредване на технологиите, хората се изолират, освен един от друг, в голяма степен и от себе си. Те са в непрестанно търсене на перфектната снимка, на перфектния външен вид, нещо, което е илюзорно и невъзможно.

Независимо колко абсурдно звучи, съществуват сайтове и блогове на хора, които промотират хранителните разстройства. В тях има препоръки как да бъдем анорексици и какво трябва да следваме, за да поддържаме желаните минимални килограми. В тези интернет пространства се прокламира, че анорексията е право на избор, а не болест. До този момент за съжаление няма особен успех със забраната и преследването на подобни платформи.

Лечение и психотерапия

Съществуват различни начини за лечение на анорексията. От една страна психотерапевтичните школи предлагат своите методи, но от друга, ако физическото състояние на човека е крайно влошено, може да се наложи хоспитализация, както и медикаментозно лечение.

Боледуващите от анорексия трудно приемат каквото и да е било “отвън” и затова е трудно да се обвържат с психотерапия, но въпреки това могат много добре да се повлияят от нея и напълно да се възстановят. Тук фундаментална роля играят близките и семейството, които имат изключително важен принос по пътя към спасението.

Психотерапията включва мобилизиране на желанието, но преди това се изследва как се поражда то. Страдащият от анорексия изисква чрез отказ от свои базисни биологични нужди и това предполага трудности. Ролята на терапевта е да отвори пространство за желанията. Именно те са централни при разбирането на емоционалната връзка между човека с анорексия и околните. В подсъзнателен смисъл желанието на индивида е винаги желанието на другия. Желае нещо, само защото не го притежава, защото “смята”, че му липсва. Вярванията и желанията на анорексика са изкривени/изменени и трябва да се разбере не защо гладува, а кое е онова, което поражда това поведение.

Липсата на глад е симптом и не може и не бива да бъде премахната, преди да бъдат разбрани и коригирани причините за възникването ѝ.

Не на последно място никога не бива да забравяме, че това са хора, които страдат, и независимо как се държат и какво казват, зад това се крие огромна тъга. Трудно е да се разбере такъв човек, особено от близките, с които съществува емоционална връзка. Сигурно идва момент, в който няма правилни ходове и думи, но едно е сигурно – критиките и нападките водят до още по-голяма изолация.

Всяко хранително разстройство, независимо дали е натрапливо ядене, булимия или анорексия, е вик от най-дълбоката част на човешката душа. Това е опит за събуждане, за разбиране кои сме всъщност, копнеж да познаваме себе си, който се превръща в обсесия и застрашава живота. И колкото по-рано осъзнаем, че представлява проблем, толкова по-висок е шансът да променим посоката към добро.


Кога е важно да се направят опити за психологическа консултация, за да не стане прекалено късно?

Веднага щом това е възможно. Много е трудно да убедиш човек в това състояние, че всъщност има сериозен проблем. Често, ако не се стигне до някаква крайност,  е почти невъзможно да осъзнаят, че се нуждаят от помощ. С деликатен подход и приятелско отношение е важно да се правят опити още в началото, при наличие на симптоми или съмнение за такива.

Как да се подходи към болния?

Няма един правилен подход, със сигурност родителите изпробват всичко. Винаги разговорите са по-добрият начин, но дали ще се получи на добра воля е индивидуално. Много зависи кой води разговора, в какви отношения са, както и аргументите, които ще използва.

 Как околните могат да помогнат, вместо да навредят?

Акцентирането и критиките от типа – защо не яде, колко яде, колко е слаб, как изглежда, имат със сигурност негативен ефект. Повече обръщане към чувствата, разбиране на това, че има и нещо друго зад симптома, че не е просто една прищявка или обикновена слабост.

Може би показване, че зачитаме правото на избор на този човек, макар и вреден и опасен. Струва ми се, че с това трябва да се започне внимателно. Показвайки, че разбираме и се съгласяваме с правото на избор, потвърждаваме, че този човек съществува. Защото сме преди всичко хора, а след това всичко останало.

Добре е да се говори с терапевт, който да потърси пътя до същността на заболяването, защото от само себе си е малко вероятно да отзвучи. Като цяло – без обвинения, колкото може по-разбиращо, защото това е проблем на цялото семейство.

Вижте още от ВИОЛЕТА АЗИС=>

 

Violeta Baner_crop

Коментари