Антоанета Карагьозова

от Антоанета Карагьозова

Видях тази фраза някъде по социалните мрежи и опитах да я обясня на 7-годишната ми дъщеря сутринта на 8 март.

За мен – един мъж, 2 деца и едно куче по-късно – тези думи си звучаха съвсем ясни, някак верни, като мислите на великите хора, над които колкото и да разсъждаваш, не можеш по-добре да ги изразиш. За Диа трябваха повече думи, други думи и повече паузи, за да ме разбере…или поне, за да започне да разбира.

Обичам да си говоря с нея по момичешки. Близнаци са с Вико и въпреки, че опитвам с всеки да имаме наше си време, в матрицата на ежедневието това рядко ни се получава. Всъщност най-дългите и интересните момичешки разговори сме имали по пътя за лекаря, който е чак в центъра. Наистина странно, детето е болно, аз притеснена, задръстването голямо, бързането още по-голямо, а разговорът на спокойствие само с едното ти дете, толкова незабравим. Само майка на близнаци би ме разбрала….

Моята майка също си говореше често с мен по момичешки. За разлика от майката на едно гадже, която ме посрещна с: „Ох, така се радвам, че нямам дъщеря…да ми ползва лаковете“. Маман винаги ми е повтаряла колко е хубаво да имаш дъщеря „и да си боядисвате косите заедно“. От малка ме правеше част от „големите момичета“.


На майка миВижте също: НА МАЙКА МИ=>

 


Първият ми спомен  за наш момичешки момент е една тъмносиня рокля на звездички и луни. Уши ми я сама, от същия плат, от който беше ушила и за себе си. Тогава еднаквите рокли за майка и дъщеря не бяха на един клик разстояние и аз дълго се приспивах вечер със спомена за онази вечер, когато вървяхме с еднакви рокли към ресторанта в Обзор, хванати за ръка.

Всеки път, когато ми се случваха някакви женски неща, се почерпвахме – само двете! Разходка в парка, после торта – съвсем като празник на момичетата. Помня, че често по пътя срещахме нейни приятелки. Маман разказваше за повода с такава гордост, че те изведнъж започваха да ни гледат като част от бандата, а не като „една приятелка и дъщеря ѝ“.     


Сега опитвам и аз да направя на Диа любопитно и интересно „женското пътешествие“, което я очаква. Да я подготвя, че ще е шарено, различно, незабравимо.


Отскоро за Осми март отиваме заедно да си избираме нови рокли. Задължително рокли, пола и блуза не е опция, панталон изобщо не поглеждаме (леля Нели ни е научила). Преди празника си ги носим вкъщи. После на осми март изгряваме – аз на работа, тя в градината/училище, за да е ясно, че на нас ни е празнично и изобщо не смятаме да влизаме в излишни дебати.


Аз съм най-добрата майка - Ирина НиколоваВижте също: АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА=>

 


Опитвам и аз да го направя някак празничен този ден – на нея, на мен, вкъщи….нова рокля, щоколадови бонбони за сутрешното кафе в леглото, идеи за вечерта. И не ми пречи, ако някой не го одобрява, смята го за „маркетингов“, измислен или еманципиран празник. Отдавна не ми пречи. Ние с Диа празнуваме момичетата и нашата суперсила.

Скоро мислим да включим във веселбата и 5 месечната лабрадорка Дара. Трябва само да помислим за роклята…


Вижте още от АНТОАНЕТА КАРАГЬОЗОВА=>

Коментари