Изабел Басмаджиян

от Изабел Басмаджиян

Годината, в която се случва тази история, е 2012-та. Наближава Хелоуин.

През есента бебето прохожда само деветмесечно, в неистов опит да прави същите неща за големи, каквито по онова време демонстрират като умения кака му и батко му. Разбира се, гледката е възсмешна, ала той не разбира каква сладост създава около себе си и искрено се ядосва. Ако има как, само с поглед и с присвитата зад веждите му от обида бенка, може да ни унищожи на място. Истинско малко зверче за мачкане! Гушкаш го и прибираш ръчичките му, ръкомахащи да удрят, шепнеш му колко го обичаш и колко е сладък, и за минута то се отпуска в прегръдката ти и те дарява с мека усмивка. Дори бенката вече не е така дяволита и страшна. Награждаваш я с целувка, отпускаш прегръдката, и всичко в отношенията между децата за пореден път се развива от бавни обороти къмто скоростно влакче.


Наясно сте с петминутната тишина, когато наоколо има деца, нали? Тя винаги струва скъпо. Много скъпо!


И не зная защо, но лично аз и до ден-днешен не съм си взела поука. В опит да постигна така лелеяната тишина насред зверилника у дома, съм готова да пребоядисам наново стените, да изстържа пластилина от килима косъм по косъм, като разбира се преди това съм раздрала спокойствието на въздуха с вик, достоен да пропука айсберг.

Не може да не сте участвали в трансценденталния спор „за“ и „против“ този толкова (не) български празник Хелоуин и заради това не вярвам да сте били безразлични към него през току-що изминалия октомври.  У дома никога не сме се преобличали като противни зомбита, скелети или герои от анимационни филми. Онази хелоуинска петминутка обаче няма да забравя никога. Заради нея през следващите години не само, че почти не се опъвах на същия този Хелоуин, ами дори веднъж отидох на истински купон. И да си кажа честно, забавлявах се.

И така, в навечерието на празника, тишината е факт. Улисана съм в работа и домашни задължения и, разбира се, не подозирам за развоя на събитията. С балетна стъпка влиза двегодишната ми дъщеря –  плетена ягодова шапка на главата, червено сукманче и червен чорапогащник. За да не объркаме визията на Мис Ягодка с нещо друго плодово, батко ѝ е изрязал огромно парче зелен филц, забърсан от работната ми маса, във формата на листо. Някак е успял да го закачи с безопасна игла за сукманчето без да отвори пробойна рана до сърцето на сестра си. От полимерна глина, изостанала в шкафа с материали, направил няколко полубезформени ягодки. Благодарение на нечленоразделните бебешки звуци в края на опашката посетители, разбирам предназначението им – за… размяна на лакомства, поради липсата на истински.

Самият батко, шестгодишен, нарязал чисто новия ми изпран и току-що изсъхнал бял сатен на дълги ленти. Колкото могъл да се омотае като мумия, толкова. „Помогни ми!“, казва с обезоръжаваща усмивка и липсващ преден зъб. Стискам зъби и само от един стегнат възел получавам удовлетворение от неговото „О-о-ох!”


Кулминацията на шествието, обаче, се оказва бебето…


Зелен филц мога да си купя – струва левче. Два метра бял сатен – също, макар че трийсетте лева ме заболяха. Но да изпера бебе, намазано от горе до долу с хидратиращия крем на Бочко, за да бъде маскирано като бяла мечка – това, товa, това… не мога!

Кремът овлажнява чудесно бебешката кожа и попива бързо, но да бъде напластен под формата на хелоуински костюм по цялото тяло и, забележете, КОСАТА(!) не е добра опция. „Мечката“ беше чиста след два часа в банята, а косъмът ѝ трайно загладен, благодарение на хидратиращата сила на крема.

През есента на 2012 г. за този празник у дома не се спомена повече. На бебешката козметика беше отредено специално място във високия шкаф за важни неща, който старателно заключваме.

Оттогава Мис Ягодка, Мумията и Бялата мечка не са се маскирали по своя инициатива, но винаги е добре да имаме едно наум. Петминутната тишина, нали помните…

*в статията има продуктово позициониране

 


⇒ Още статии от ИЗАБЕЛ БАСМАДЖИЯН

⇒ Още статии по тема ДЕЦА

⇒ Още статии по тема ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

Коментари