Има една пословица която гласи: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма”. Винаги ми се е струвало, че втората ѝ част съдържа зловещо предупреждение към хората, лишени от братя и сестри. Не става ясно с какво толкова страшно нещо ще се сблъскат, но звучи сякаш изобщо не са за завиждане.

Отраснах като единствено дете в семейството. Освен че нямах брат или сестра, нямах и близки до мен братовчеди. Често си играех сама. И често скучаех. Определено не се смятах за късметлийка в това отношение, въпреки че не делях играчките си, никой не ме дразнеше, когато правех нещо, никой не ме биеше. Но често се чувствах самотна. Само че не всички единствени деца усещат така нещата. В живота си съм срещала много други хора без братя и сестри и съм се интересувала как са се чувствали, как е минало детството им. Повечето от тях са ми отговаряли отрицателно на въпросите дали са били самотни и било ли им е скучно.


В крайна сметка намерих една обща черта за повечето единствени деца: самодостатъчността. Тя, обаче, се проявява различно при всеки.


Отдавна вече не съм дете и отдавна съм забравила понятието скука. Вече не мисля, че да отраснеш като единствено дете е тъжно – това е просто една особеност на средата. Не смятам и че единствените деца са с нещо по-лоши или по-добри от останалите (мит е, че стават егоисти). Мисля обаче, че е по-добре човек да има братя и сестри, защото покрай тях по-лесно и по-безболезнено би могъл да научи важни уроци за живота. И защото по подразбиране братът или сестрата са винаги тези, които по-късно в живота са близо до теб, ако се случат тежки семейни ситуации.

Но винаги ли е така? Има толкова много семейства, в които родни братя и сестри не си говорят и не се обичат. По-добре е човек да няма братя и сестри, отколкото да има такива, които не му желаят доброто.

Лично аз успях да компенсирам липсата им като си намерих добри приятелки. Броят се на пръстите на двете ми ръце. С повечето се познаваме през по-голямата част от живота ни. Това ги прави повече от сестри за мен, освен всичко и защото сама съм си ги избирала.

И все пак, ако имам тази възможност, струва ми се най-правилно синът ми някой ден да се сдобие с брат или сестра. Смятам, че ще ни бъде благодарен за това.

Коментари