от Надя Стоева
Надя е майка на Зои (8) и Лео (5 г.)
Получихме книжката в началото на извънредното положение, мисля си, че и приключението на героите от Отряд „ПиПеР“ си е извънредно, изправени са пред предизвикателството всички растения да избягат на друга планета, защото хората са спрели да им обръщат внимание. Ще могат ли децата да ни спасят? Ще разберем накрая.
В началото на книжката има идеи как да се засадят и отгледат зеленчуци, теменужки и ягоди, от която научихме с изненада, че имало ядливи цветя. Тази история е с кауза, тя е за деца и родители и има поне няколко важни теми, които могат да бъдат повод за разговор – за растенията, полезната храна, замърсяваето, приемането на различните, екипната работа и други.
Сега, когато не знаем до кога ще сме изолирани, да се отгледат няколко корена домати, подправки или репички би било една жизнеутвръждаваща цел. Много хора, включително и ние, всяка година отглеждаме подправки, ягоди, чери домати, цветя на терасата и знаем колко отблагодаряващо и хубаво е, дори да са само няколко сандъчета и саксии.
Както винаги, първото и най-важно в една книжка за деца е да се започне с преглед на илюстрациите. Това си е тест дали въобще си заслужава да се чете. Децата много ги харесаха, спонтанно си създадоха и техни истории и предположения за това какво се случва вътре. На последната ни разходка в гората прочетохме началните глави.
Най-дълго обсъждаха страшно изглеждащите герои с невероятно големи зъби, на които се подпират сякаш са бастуни – блокусъмите. Едно от имена на героите говори много – вещицата Нехая, която май всеки от нас е срещал.
Любим откъс:
-Как мислиш дали тя ще се върне? – попита Марта.
-Нехая ли? Не. – отвърна Чинарът. – Когато злото бъде победено, то остава под земята. Докато сме задружни и има деца като вас, които вършат добри неща и на които им пука за другите, злото никога няма да се върне!
-Не зная дали сме добри – каза Бобо. – Просто направихме каквото трябва.
-Понякога да си добър, означава точно това, друг път – точно обратното. Важното е да слушаш сърцето си! – каза Чинарът.
от Виолета Азис
Виолета, майка на Али (3 г.)
