Надя Стоева

от Надя Стоева

Тук ще стане дума за полезната доза страхуване като инструмент за  преодоляване на по-големите страхове – нещо като ваксина за страх.

Във всеки етап от живота си преживяваме страхове – някои осъзнати, други не. Страхът е  необятна тема. Оставя отпечатъците си навсякъде, в различни нюанси и наситеност. Неговата функция е да сигнализира за опасност, да ни предпазва.

Защо обаче децата обичат да си разказват страшни истории? Защо са способни да се качат на влакче на ужасите, а в същото време ги е страх да махнат помощните колела на велосипеда, при все че те по-скоро им пречат?

Страхът се разполага в един континуум от реалност до фантазия, от лек страх до парализиращ ужас. Неговата сила зависи от това каква оценка му даваме, доколко усещаме, че можем да контролираме ситуациятаи доколко са ни известни фактите, които го пораждат.


Чували сме израза, че в „дозата е отровата“. Така е и със страха. В определени количества и контекст той може да доставя удоволствие и да предоставя материал за самопознание и развитие, но може и да е силна пречка за пълноценно функциониране, когато е дифузен и неопределен.


Темата за страшните или плашещите неща в живота отдавна присъства в разговорите с дъщеря ми. Преходността, необратимостта, смъртта, черното на Космоса, това че в нещото, наречено живот, си една прашинка. Обсъждането на тези въпроси не е лесна работа, но при всички положения е важно да се говори. Няма точна рецепта по какъв начин и в кой момент да става това.


Разговори за живота и смърттаВижте също: РАЗГОВОРИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА=>

 


Тези теми циркулираха доскоро, информацията се подаваше, обработваше, анализираше и синтезираше, и после пак наново… От известно време обаче се появява засиленият интерес към страха за забавление (тя е почти на 7).  Носи вкъщи истории за проклятия, заклинания, легенди за старец отварящ книга, от която излиза бясно куче с червени очи, игри на вампири,  разказват се всякакви легенди за Блъди Мери и други подобни. Откакто ѝ казах, че и в моето детство имаше разни такива –  Дама Пика, например – прояви желание си говорим и да измисляме истории.


Питам я защо ѝ харесва, а тя: „Понякога обичам да се отпускам в страхотата.“ Гениално! Открила е собствена терапия за преодоляване на страхове.


Рисуваме страшни  сцени и неща. Аз – зловещи кукери, тя – по-достойни за киноиндустрията истории, като орел, който иска да хване и изяде мишка, а пък розов заек с меч замахва да го убие. И така осъзнавам колко е пораснала, вече знае и претворява това в рисунките си – че понякога побеждава злото.


Теми-табу - ParentlandВижте също: ТЕМИТЕ ТАБУ=>

 

 


Може би има родители, които по всякакъв начин се опитват да предпазят децата си от страха и страшното. Имат теми табу, за които самите те се страхуват да мислят, камо ли да говорят. Четейки приказки цензурират моменти, които смятат че ще ги стресират или натъжат. Това е разбираемо.  Страшните истории обаче могат да помагат на децата да се научат как да се справят с реалния страх в реалния живот. Чрез тях те се учат да бъдат смели, смелостта не означава липса на страх, а въпреки него да продължиш и да не му позволиш да те спре. Преминаването през това предизвикателство ти дава самочувствие, прави те устойчив и по-адаптивен.


Споделяйки страшни истории за трудности в тъмни гори Тилилейски, родители и деца се сближават и доверието между тях се увеличава. И когато дойде момент за свалянето на „помощните колела“, има много голям шанс това да се случи по-лесно – детето ще има доверие в себе си, че може да се справи въпреки страха.


Подобни ежедневни и малки ситуации  могат да се превърнат в модел и стратегия за справяне  с големите страхове по-нататък в живота. Споменът, че си преодолявал, справял си се, надмогвал си, изправял си се, винаги може да помогне в сериозен момент. Борбата със страха не е добра стратегия – колкото повече се бориш, толкова повече го материализираш, правиш го все по-реалистичен и все по-силно вярваш в него, позволяваш му да влияе на живота ти.  Заигравката с него тъкмо напротив  – отслабва го и го опитомява.

Дали изпитваме  страх вследствие от ускоряващо се влакче на ужасите, от книга на Стивън Кинг или страшна приказка на братя Грим, мозъкът ни освобождава  хормони, които увеличават удоволствието или  активират тялото ни за действие.

Страхът чрез страшната история ни позволява да го изследваме от безопасно разстояние, да опознаваме себе си. Културите неслучайно съдържат страшни приказки, които  се разказват с години и са съхранени и до днес. Съдържанието им понякога може да не ни харесва, да ни се струва отвратително и неприемливо, но полезното му е в това, че поражда въпроси у детето, които можем да обсъдим заедно. Тези истории са повод за полезен разговор – в истинския живот също има плашещи неща, които можем да преодолеем, от действията ни винаги има последствия, а всеки може да направи съзнателен избор – да се отправи смело към непознатото или да стои на безопасно разстояние.


Вижте още от НАДЯ СТОЕВА=>

 

Коментари