Невена Генчева

от Невена Генчева

Продължение на Детегледачката: нуждата

Фаза 1: фирмата-посредник
Затрупана от ежедневните задължения и леко поизплашена от идеята да се втурнеш в преследване на Лох Нес, като отговорна майка решаваш да се довериш на фирма-посредник. В идеалния вариант тези фирми записват твоите изисквания, намират подходящи кандидати, интервюират ги и ако преценят, че са подходящи, ви срещат. Така родителите имат избор между няколко кандидати, с които се срещат в един ден, и като цяло за тях остава само да изберат печелившия и да платят комисионна на посредника. На практика, обаче, фирмата пуска обява в някоя от борсите за търсене на персонал, селектира няколко човека по изпратените CV-та и ви урежда среща, без неин представител да е проверил лицата или пък изобщо да се е срещнал с тях.  Изобщо – руска рулетка.
След два неуспешни опита и дълбоко разочарование и нежелание да се срещам с повече жени, разбирам, че фирмата, с която работя прекратява дейността си, защото „тяхна” бавачка е ограбила семейството, за което работи и ги съдят. На всичкото отгоре се усещам, че въпросната уж проверена детегледачка, ми беше препоръчана от тях като подходящ и надежден човек и ми предстоеше среща с нея за започване на работа. Така приключих с фирмите-посредници. Изобщо, започвам да стъпвам здраво на правилото, че човек трябва да върши сам всичко, което може.

Фаза 2: форумът
Скачаме смело в дебрите на форума-майка и по-конкретно – в раздела за детегледачки. А там владее законът на джунглата. Разни хора търсят, други се предлагат, водят се писмени войни за адекватност на изискванията и заплащането, ръсят се обиди и изобщо човек не може да се отърси от усещането, че е попаднал  в някакво миризливо блато. Едни и същи дами се предлагат по всички обяви с копи-пейст изречения и се чудят защо никой не ги наема, а търсещите майки пускат едни и същи обяви през няколко седмици, само за да прочетат имената на същите кандидатки.

Фаза 3: обявата
Искам не искам, нагазвам и аз в блатото и пускам обява – барабар Петко с мъжете. Вече съм леко развълнуван потенциален работодател с големи надежди и замечтан поглед. Оглеждам хоризонта за Лох Нес или поне за някоя русалка. Обявата ми е написана ясно, изключително подробно, с детайлно изложени всички изисквания, задължения, очаквания, дори заплащане – с идеята да ми пишат само кандидати, които отговарят на всички условия.

Три дни по-късно ситуацията изглежда така:
– 30 отговора;
– 3 са написани почти грамотно, в 27 запетайките са застрашен вид, точките и главните букви ги е хванала липсата, а пълен и кратък член се редуват в произволен ред, явно за разнообразяване на текста;
– само 4 кандидати успяват да ми изпратят така нареченото „кратко CV” (нов за мен термин, който явно означава споменаване на част от личните данни и посочване дали са работили като бавачки преди);
– някои изпращат писмени препоръки, а други са готови да предложат телефонен номер на предполагаем бивш работодател (за устно потвърждение на качествата и заслугите);
– всички очевидно се притесняват да се изразяват писмено и те подканят да им звъннеш по телефона най-малко по 3 пъти.

В крайна сметка се срещам с няколко дами. Гледам да дам шанс на всички поколения като нарочно страня от всякакви предубеждения.

Дама 1: вдига летвата със спретната визия, усмивка и чувство за хумор. Пише грамотно, макар да е без висше образование и да няма CV и писмени препоръки. Възрастна, но енергична. За съжаление говори твърде много. Все пак е по-добре, отколкото да мълчи. Дотук добре.

Дама 2: опитва се да ме убеди, че отглеждането на дете преди двадесет години се счита за опит в сферата. Признава, че просто не е успяла да си намери работа на друго място.

Дама 3: младата трета кандидатка отказва да ми се представи по име, защото е от турски произход и се притеснява, че заради това ще я отхвърля. След като я успокоявам и убеждавам за среща ме чака изненада бонус – приятелка, с която са си поръчали пица и благо си приказват. Аз сякаш се натрапвам, но упорито сядам на масата. Приятелката явно е за кураж или е в ролята на талисман, защото остава седнала до мен по време на цялото интервю. Иначе жената е много приятна, но не мога да приема факта, че не си беше измила косата. Опитвам се да го игнорирам, но просто не мога. Извинявам се, но когато човек отива на интервю за работа, най-малкото от уважение трябва да се постарае да е спретнат и чист. Особено, ако иска да гледа бебета.

Дама 4: финал, млада девойка на видима възраст около 20 години, която не просто пише, но и говори неграмотно, използвайки думи като „тва“, „кво“, „ми ся“.

Следва продължение…


ДЕТЕГЛЕДАЧКАТА: НУЖДАТА

ДЕТЕГЛЕДАЧКАТА: ИЗВОДИТЕ


⇒ Вижте още от НЕВЕНА ГЕНЧЕВА

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

⇒ Вижте още по тема БЛИЗНАЦИ

Коментари