Някои полезни морски изводи от типа „Догодина наистина няма да повторя тези грешки!“:

  • Колкото по-рано резервираш морското семейно приключение, толкова по-дълго ще бъдеш атакуван от досадни и еднообразни въпроси. Прекаленото очакване принуждава децата да задават въпроса „Колко време остава до морето?“ от януари до май, ежедневно, по три пъти. Така през март вече ти се иска да е ноември и двете латерни да спрат да пеят една и съща песен.
  • Резервирай, ако искаш и в новогодишната нощ, обаче наложи на семейството пълно информационно затъмнение, ако държиш да живееш следващите пет месеца нормално, без да заобикаляш камари приготвен за морето багаж още на Великден.
  • Колкото и да са големи децата, не живей в самозаблуда, че като отиваш на море, отиваш на почивка. Двете неща нямат нищо общо и за да си спестиш малко разочарования, просто приемай ходенето на море като смяна на една работа с друга. Разбира се, малко по-приятна работа, но все пак  работа.

→ Вижте също: Моите малки спънати моменти с морето

  • Не си мисли, че с порастването на децата багажът ще се редуцира до разумни количества. По-скоро с порастването им започни да се оглеждаш за по-голяма кола, за да не се налага в последния момент да им откажеш удоволствието да пренесат цялата детска стая, барабар с трикрилния гардероб до морето, и след десет дни да я върнат обратно съвсем неразопакована. Гардеробът – също.
  • Не сменяй любимата на децата почивна база или любимия плаж. Рискуваш да ти натякват през целия престой, че приятелите от миналата година най-вероятно са отишли на старото място, че това новото място е пълно с бебета и „невъзпитани деца“ и че изобщо не е голяма работа, че новата база е по-близо до плажа, или по-широка, или че е по-удобна за тебе. На тях им е все едно къде спят. Те са на морето и могат въобще да не лягат.
  • Остави ги да се киснат във водата колкото поискат и се постарай да не крещиш на всеки две минути да излязат на по-плитко, или да дойдат да ги намажеш със слънцезащитен крем. Цената на твоята спокойна вечер с питие в ръка на верандата е точно тяхната умора. Колкото по-рано им „паднат батериите“ и си легнат вечерта, толкова повече време за себе си ще имаш. Даже  можеш да прочетеш три-четири странички от книгата, която си взе „за плажа“, без да клюмаш изтощено над нея.

→ Вижте също: Фотоистория: Приключенците отиват на море

  • Приеми, че детската площадка с хубавата лодка за игра, на която са се впечатлявали миналата година, сега изобщо не ги вдъхновява. Близкият хамак под дебелата сянка е предпочитана дестинация, още повече с таблет в ръка. Ако случайно този хамак е зает от някой друг, то подготви се да се лишиш от обедната дрямка, за да изслушаш тричасовото им недоволство и за да си в кондиция да отговаряш на : „Не стана ли вече време за плаж? Виж, вече не е толкова горещо – само 35 градуса е. Съседите от другата къща по цял ден са на плажа. Ние защо не стоим по цял ден там? Мога ли да отида да си взема сладолед?“
  • Опитай се да се примириш с факта, че ще ядат едни и същи пилешки пръчици с корнфлейкс, пържени и мазни, и на обяд и на вечеря. Десет дни. Също така се опитай да не им пробутваш салати и плодове или някакви супи. Те са на почивка и ще ядат каквото им се яде, не са вече бебета и няма да им налагаш възгледите си за храненето.

→ Вижте също: Капризно vs. злоядо

  • Бъди търпелива, когато се карат за нещо и виковете „Ама тя ме дразни и ми пречи!“ започнат да предизвикват недоволни погледи у съседите. Помисли си, че трябва да го играеш миротворец само още няколко дни и че след това миротворец ще бъде баба им, а ти ще можеш да събереш сили за следващата си мисия, която ще започне на 15 септември.
  • Когато в предпоследния ден си намерят нови приятели не се изкушавай да им натякваш, че са загубили 7 дни време в зяпане на таблет/телефон/компютър, а пък са могли да играят до посред нощите с новите си приятели. Остави ги да вилнеят на воля без да им напомняш, че утре/вдругиден си тръгвате от морето. И без това догодина ще смените дестинацията, нека си спомнят за тези една-две вечери с носталгия.
  • Преди да си тръгнете от „почивката“ предвиди място в колата за една торба пясък, две-три бутилки морска вода и един плик с миди и рапани. На децата, а пък и на теб, ще ти се иска да си направите морска инсталация някъде на централно място в хола в къщи, да поддържа морския дух до следващото море. И да има какво да заобикаляш, докато чистиш.
  • Когато децата се разплачат на тръгване от мъка по морето не се крий, че и ти плачеш. Така или иначе те виждат в огледалото за обратно виждане как рониш сълзи поне до Стара Загора
  • Започни да правиш планове за следващото пътуване още в деня след морето.

→ Още статии от Ива Здравкова

Коментари