Когато съм в класната стая не мога да кажа кой от учениците е започнал да пълзи най-рано, кой е проходил първи и кой е говорел с изречения малко след годинка.

Не мога да преценя и кое дете е кърмено и кое хранено с адаптирано мляко.

Нямам идея кой е приучван на гърне на 18 месеца и кой на 4 години.

Не знам и коя майка е оставяла детето си да плаче дълго и коя го е гушкала непрекъснато.

Знаете ли какво разбирам, когато погледна учениците си?

Разбирам кое семейство държи на доброто възпитание.

Знам кое дете се чувства обичано и сигурно вкъщи (и в училище).

Знам кой всеки петък гледа филм и хапва пица със семейството си.

Знам чия майка чете с преправен глас преди лягане.

Виждам кои деца как реагират на страшни ситуации като бурята, например.

Знам кое дете има домашни навици, задължения и отговорности.

Мога да чуя как родителите говорят на децата си според начина, по който децата говорят със съучениците си.

Когато погледна моите малки приятели не виждам техните цели, постижения и амбиции, виждам кои са те всъщност: сърцето им, действията им, вътрешния им глас, борбите и радостите им. Виждам и вас, родителите, с цялата любов, която им давате.

От нас, учителите, обикновено се очаква да говорим за тестове, цифри и изпити по време на родителските срещи, но преди време една майка дойде при мен и ми каза: „Не се притеснявам за четенето и математиката, ще ги научи. Исках само да знам…каква е тя като човек? Добра ли е? Внимателна ли е към другите?“


Източник и автор: неизвестни

Коментари