Двегодишните са като онези малки маймунки в зоопарка,  мармозетките – с малки мили личица, неизчерпаеми килокалории енергия и огромен потенциал за коварни бели. Ако не беше обществено неприемливо, щяха да вървят в комплект с каишка и указания за употреба.

Двегодишните задават милион пъти въпросите „Защо?“ и „Какво е това?“. Заблуждават ви, че наистина искат да разберат, но всъщност питат, просто за да запълват тишината. Докато не изкрещите безпомощно „ЗАЩОТО ТАКА-A-A-A-A-A-A!“

Двегодишните се  к а т е р я т. Буквално навсякъде – по шкафове, огради, парапети, облегалки на столове, рафтове, коли, хора, пейки, дървета, кучета, фасади на сгради. Бързи, пъргави и умели алпинисти, които не ползват обезопасителна екипировка.

Двегодишните са коварни и зли същества, които могат да ви съсипят чисто новите гримове, да пуснат телефона ви в кофата с вода, да размажат пластилин върху компютъра, да нарисуват чаршафа с пет вида лак за нокти, да паднат по лице, носейки чашата ви с вино, да размажат в косата си мед и паста за зъби, да изгризат пъзела или да изперат дрехите на куклата в тоалетната чиния. Нищо не бива да ви изненадва, никога не сте подготвени за това, което следва.


Двегодишните имат личен живот, т.е. гаджета. В яслата танцуват заедно на рождени дни, целуват се на тръгване и си липсват през почивните дни.


Повечето двегодишни говорят полуразбираемо и е истинско предизвикателство да водите диалог. Ядосват се и се обиждат, когато се налага да повтарят по 100 пъти една и съща дума от сорта на „ни“, „пи“, „ли“, „па“, „ка“, „та“.

Двегодишните вече имат уверени движения и почти винаги знаят какво правят. Дори когато изчезват безследно или късат на малки парченца банкнотите от портмонето ви.

♦ Вижте още: Тригодишните

Двегодишните притежават в с и ч к о. Всичко е „мой“, независимо дали се отнася до чуждите играчки на площадката, кредитната ви карта или рулото тоалетна хартия.

Двегодишните се движат хаотично, не искат да дават ръка, вървят на зиг-заг, подскоци или чрез шумно приплъзване на единия крак.


Двегодишните са миниатюрни диктатори, които могат да ви скъсат нервите за секунди. Рев без причина, тръшкане за нещо неизвестно или просто досаднo монотонно мрънкане с часове.


Двегодишните се плезят. Обикновено усвояват това умение в яслата и го практикуват редовно. Малко се срамувате, но само в началото, после започвате да се плезите и вие.

Двегодишните са подмолни малки същества, които могат да ви убедят да им дадете бонбони в леглото, бисквити преди ядене и сладолед в най-големия студ. Не се заричайте никога за нищо, защото те имат твърди стратегии и прилагат тайни психологически прийоми.

С двегодишните никога не сте сигурни дали ще успеете да се придвижите от точка А до точка Б. Възможно е да се наложи да ги носите/влачите/дърпате или просто да се застопорите на едно място с часове. Никога не тръгвайте без храна, вода, бонбони, играчка, таблет, телефон, книжка, пъзел, конструктор, водни бои – все нещо ще проработи.


Двегодишните стават мили, любезни, усмихнати и разбрани. Но само след като получат своето.


Двегодишните искат да правят всичко сами. Невинаги им се получава, но не приемат и помощ. В някои патови ситуации ви трябва турбо медитация  и броене наум поне до 100.

Двегодишните са неуправляеми на обществени пространства. Когато решат да влязат зад бара, да скочат в празен басейн, да пресекат оживено кръстовище или да седнат в скута на банковия служител, ви трябват военни стратегии и пъклени планове, за да ги спрете.

Двегодишните са ужасни, непоносими, досадни, недисциплинирани, инатливи, своенравни, изнервящи и все пак великолепни малки човечета. Пардон, мармозетки♥

→ Още от Мария Илиева

Коментари