Тъкмо се каним да излизаме с малкия и се обажда баща му: „Ще има страшна буря, стойте си вкъщи!“ Ами сега? Дете на година и 9 месеца – облечено, държи си обувките в ръка, крещи радостно и хлопа по вратата. Включвам тежката артилерия.

Я ела да видим книжките, къде е топката, покажи ми топката! А къртичето? А това кой е? Дядо… не, не е твоят дядо, тихо, дядо си е вкъщи, това е дядо Коледа. И Мечо. Ето и топката. Браво-о-о! Ела тук, навън вали, не можем да излезем, ела да рисуваме кръгчета. Не, не по дивана, телефона, и възглавниците! Я го дай тоя маркер! Виж, любимата ти песен! Ще танцуваш ли? Хайде заедно! Браво-о-о!


Не знам откъде я вади тази енергия. Вечерята пак е 3 лъжици кисело мляко и половин бисквита (другата половина е на пода, зад дивана и май в багажника на камиончето).


Докато чистя дивана от бисквитите и зеления маркер, той се е качил на новото си любимо място – страничната облегалка, опитва се да вкара един химикал в макара. После рисува по краката си. Макарата пада. Косе, внимавай, ще паднеш и ти! Абе, аз казах ли ти, че ще паднеш! Колко е часът, няма ли да спи това дете? Все още е 7.

Упражняваме нови спортове – скачане от диван върху възглавници, скачане от диван върху майка, катерене върху майка, пируети с дете в ръце, пируети с дете, хванато за краката, двоен аксел, троен тулуп. Фитнес за майки.

Мъничък се опитва да тича и да си налапа палеца на крака – едновременно. После се пробва с навеждане, но пак не му се получава. Измисли го – ако клекне и си вдигне единия крак, май ще стане. Прас в крака на креслото, явно е крайно време за лягане.

О, чудо, времето е отлетяло и неусетно е станало 9. Отиваме към банята, но междувременно е задължително да минем през кухнята да наместим магнитите по хладилника, през терасата да видим как вали, дали надуваемият басейн си е на мястото и все още е пълен, през дневната да нарисуваме още няколко кръгчета с маркер по дивана, да проверим какво дават по Baby TV, пак в кухнята за вода, в спалнята мятаме дрехите и най-накрая в банята.


Нека сега да измием със стирката, да бръкнем в кофата, да полеем с препарат пода, да се подхлъзнем и двамата на мокрото (тук той констатира положението с две от трите думи, които знае: „ау“ и „опа“).


Вече е в коритото, следва скоростно сапунисване. Задължително трябва да натиска шампоана и да ми дава да помириша шишето поне 20 пъти, а аз задължително трябва да се възхищавам на хубавата миризма. После давим шишето, а аз търкам черните колене, гушката и зад ушите (не знам как успява да събере толкова мръсотия за ден). Косата е трудна работа, всячески се опитва да саботира опитите ми за сапунисване и особено за изплакване. Сълзите на обида не ме трогват и успявам. Готово, само подсушаваме, намазваме, слагаме памперса, слагаме дрехите и … можем да заспиваме.

Процесът на заспиване включва няколко кълбета напред, назад и настрани, едно почти падане от леглото и един удар с чело в моята брадичка, два микроинфаркта за мен, дупене, пеене на песни, проверка дали стаята изглежда същата, ако я погледне през краката си или надолу с главата. Още една песничка: та-та-та та-та-та и заспива.

Ура! 10 вечерта е, имам цели два часа да довърша оня флаер и другата поръчка, да си изпратя имейлите, евентуално да измия чиниите, да ям диня, да се изкъпя, да го успокоя, когато се събуди поне 2-3 пъти, да гледам някой филм до половината, да почета и да си почина.

Утре дано не вали.

Коментари