Яна Копчева

от Яна Копчева

Вчера вървя по алеята край блока. Бутам бебешката количка и се радвам на февруарското слънце.

Алеята е до училище и съм хванала следобедното междучасие. Пълно е с подрастващи.

Вървейки настигам две момчета, спрели по средата, обсъждащи нещо за училище. Не ме виждат и аз търпеливо заставам зад тях, изчаквайки да се преместят. Не бързам заникъде, така че не ги подканвам с “момчета, айде да се дръпнете”. Все пак едното ме забелязва и казва на приятеля си да направи път на госпожата.

Малко по късно, случката е подобна, но този път изчаквам две госпожици на 2-3 години да решат накъде да поемат. Майките им седят на пейка отстрани и ги подканят да се преместят и да направят място на каката.

Преди години, още като студентка, посещаваща детски градини като част от практиката и обучаваща се за преподавател, едно детенце се обърна към мен с “госпожо какичко”. Така дълъг ми се струва този път, преминаващ през утвърждаването пред другите, но и пред себе си, да бъда Госпожата.

Докато идва днес, когато виждам себе си и усещам себе си като жена и момиче едновременно.

Виждам се така, както ме виждат момчетата, и така, както ме виждат другите майки.

Но все още не мога да определя себе си като майка. Тази нова главна роля все още не ми е връчена.

Вероятно ще я получа, когато чуя за първи път думата “мамо”.


Вижте още истории от ЯНА КОПЧЕВА=>

Коментари