Яна Андонова

от Яна Андонова

Не съм конфликтна личност, но нещото, с което винаги съм в конфликт, е задната хрема при сина ми.

Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване…Познато ви е, нали?!

Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон, нощуват в гърлото на хлапето.

Тогава детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО…”Дай, мамо, да ти сложа спрейче”, звучи като все едно “Дай, мамо, да ти извадя мъдрец без упойка”.

Всичко дотук е добре познато на майките, нека към целия разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции като клатене, въртене, скачане, пищене. Как някой не е извикал социалните, не знам… Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература. Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за да стане лесно всичко. Биология, защото знаеш как да го хванеш, че да не му прекършиш врата, докато се върти като крокодил с антилопа гну в устата, понеже мирът нищо не е постигнал. Химия, защото си приготвил домашни капки от физиологичен разтвор за промивка. Литература, защото разказваш за кой ли път приказката за задната хрема, която като излязла на разходка накаралa момчето да кашля.

И не на последно място, всяка майка, слагаща капки за нос на детето си, знае и владее таекуондо, жиужицу, пехливански хватки със и без олио. Всичко. Просто става една кунг-фу панда. В моя случай и на вид приличам на панда.

Така че, мили майки, отдавам ви военна чест! Три пъти АП-ЧИ-ХУ за всички майки, капки и деца!

И като финал, нека кажа, че едно време, моите майка и татко ме гонеха из къщи да ми сложат капки. Е, отмъстени са! Синът ми достойно ме е наследил!


Вижте още истории от ЯНА АНДОНОВА=>

Коментари